Някои физиологични и анатомични особености на бременните предразполагат към по-честа поява на уроинфекции. Нормалната бременност се характеризира със системна вазодилатация („разширяване” на кръвоносните съдове), увеличение на кръвния обем и на сърдечния дебит. Периферното съдово съпротивление е намалено.

 

Острите инфекции на пикочните пътища са бактериално възпаление на структурите на отделителната система от нивото на уретрата до бъбречния паренхим.


 

Инфекциите на пикочните пътища имат три основни (и най-чести) прояви по време на бременност: асимптомна бактериурия, остър цистит и остър пиелонефрит.

 

Какви са факторите определящи честотата и тежестта на острите инфекции на пикочните пътища по време на бременност?

 

Инфекцията на пикочните пътища е често срещана по време на бременността. Започвайки от 6-8 седмица от началото на бременността и достигайки връх към 22-24 седмица, хормоналните промени (увеличените естрогени и прогестерон) водят до хипотония и релаксация на гладката мускулатура на пикочните пътища, разширение на пикочния мехур с увеличен уринен обем и до уринна стаза (задържане). Пикочният мехур се премества напред и нагоре. Намаленият мускулен тонус на уретерите, легенчето и чашките, води до разширение и до увеличение на уринната стаза и до везико-уретрални рефлукси.


Нарастващата по размер матка през втория триместър притиска уретерите и силно затруднява дренирането им (изтичането на урина). Всички тези промени са по-изразени в дясно, отколкото в лявко и са причина за т.нар. физиологична хидронефроза, която към края на третия триместър може да достигне до трета степен хидронефроза.


Почти 70% от бременните са с глюкозурия и аминоацидоурия (поради увеличената гломерулна филтрация и увеличения плазмен обем), което улеснява бактериалния растеж в урината.


Имунният отговор при бременни е променен, а именно: редуцирано е нивото на антитела в серума и в урината и като цяло е намален имунният отговор.

 

Асимптомна бактериурия означава наличие в урината на над 100000 в 1 мл жизнени бактерии от един вид след двукратно изследване, при извършен добре тоалет и средна порция урина, при жени без признаци на съществуваща пикочна инфекция. Нелекуваната асимптомна бактериурия е свързана с опасност от поява на остър цистит (30%) и на остър пиелонефрит (50%), както и с увеличен риск за интраутеринно забавяне на развитието на плода и/или раждане на дете с намалено тегло. Ето защо е важно да се прави скрининг за наличие на симптомна бактеирурия още при първите визити на бременната жена.


При бременни жени най-честият причинител на уроинфекциите са грам-отрицателните Enterobacteriaceae, с превалиране на Escherichia coli (80-90% от случаите). Лечението се осъществява с перорални антибиотици за 5-7 дни в зависимост от антибиограмата и хранителни добавки. Желателно е контролни урокултури да се правят 1-4 седмици след проведеното лечение и задължително преди раждане!

 

Острият цистит през бременността се характеризира с често уриниране, парене при уриниране, дискомфорт, бактериурия и пиурия (гной в урината). Урината е мътна и с неприятна миризма. Необходимо е да се прави диференциална диагноза с маточни контракции, особено към последния триместър, както и с  микционно-дизуричните смущения при елиминиране на по-малки или по-големи конкременти. Лечението е с антибиотици след антибиограма.


Между 75 и 90% от епизодите на остър пиелонефрит биха могли да бъдат предотвратени чрез лечение на симптомна бактериурия! Неусложнения пиелонефрит може да възникне между втори и трети триместър (най-вече поради увеличения механичен натиск от уголемената матка). Може да бъде причина за необясним фебрилитет или левкоцитоза в по-късна бременност. Типичните оплаквания като болка в кръста, разтрисане, фебрилитет, невинаги са ясно маркирани, поради симптомите на околните органи, причинени от притискане от уголемената матка. 


Десет процента от бременните с остър пиелонефрит имат бактериемия и влошават бъбречната функция. Предразполагащи фактори са още: вродените аномалии, захарният диабет, предшестващи уроинфекции, автоимунни, метаболитни и други заболявания.
Острият пиелонефрит може да бъде причина за преждевременно раждане, както и за усложнения по време на самото раждане, за ретардация на ембриона и раждане на бебе с по-ниско тегло. Параклиничните изследвания, абдоминалната и Доплер ехография са от полза за диагностицирането му. Проследяването на бременната жена след прекаран епизод на остър пиелонефрит изисква ежемесечен контрол на обикновена и стерилна урина, както и ехографски контрол. Нелекуван, острият пиелонефрит може да се усложни с уросепсис, гнойни усложнения, бъбречна недостатъчност, артериална хипертония, дори прееклампсия!

 

В заключение: На всички бременни се препоръчва да се прави периодично изследване на обикновена урина и урокултура с оглед адекватна терапия на асимптомната бактериурия с уроантисептици и/или антибиотици, както и консултации с уролог по преценка на лекуващия лекар. Уроинфекциите по време на бременност са честа причина за пренатална заболяемост и сериозни усложнения! Острият цистит и острият пиелонефрит в хода на бременността трябва да бъдат лекувани агресивно!