Окситоцинът изпълнява ролята едновременно на хормон и на невротрансмитер. Наред с незаменимата му функция по време на родилния процес и в стимулацията на лактокинезата, в последните години активно се проучва и участието му в сформирането на някои поведенчески реакции, както и в пораждането на чувство за любов, доверие, майчинска привързаност, емпатия и други. Ролята му в човешкия организъм все още остава обект на интерес и проучване.

 

Какво представлява окситоцинът и каква е ролята му в родилния процес?


Окситоцинът се произвежда от определено ядро в хипоталамуса и се секретира впоследствие от задния дял на хипофизата. Малка част се произвежда и от периферните репродуктивни органи при жените и мъжете.

 

Окситоцинът представлява главния възбудител на спонтанната родилна дейност. Към края на бременността се увеличава значително броя на окситоциновите рецептори в миометриума и се повишава чувствителността към окситоцин. Естрогенът има главна роля в образуването на новите рецептори, затова неговото значение също е съществено, макар да няма пряко отношение към маточната активност.

 

Сигнал за отделянето на окситоцина в кръвообращението се явява разширението на маточната шийка. Окситоцинът индуцира и стимулира по сила и честота ритмичните контракции на гладката мускулатура на бременната матка. Той регулира дискоординираната маточна актвност. От друга страна има релаксиращ ефект върху мускулатурата на маточната шийка, което води до разкритие на цервикса по време на родилния акт.

 

Показания за парентерално прилагане на окситоцин, с цел стимулиране на маточната активност са:

  • Преносване на бременността;
  • Преждевременно спукване на околоплодния мехур с първична родилна слабост;
  • Преждевременно индуциране на раждане при някои заболявания на майката и плода - Rh-несъвместимост, захарен диабет, прееклампсия, хипертония;
  • Напреднал аборт – след 20-та гестационна седмица;
  • Ретенция-задържане на плацента или плацентарни части след раждане;
  • Тежки хеморагии вследствие атония или субатония на матката след раждане или Цезарово сечение.

 

Противопоказания за прилагането на окситоцин са:

  • Пелвео-фетална диспропорция;
  • Еклампсия;
  • Аномалии в разположението на плода;
  • Преразтягане на матката – при многоплодна бременност или повече от 4 предходни раждания;
  • Опасност от руптура на матката;
  • Преждевременно отлепване на плацентата с кръвоизлив;
  • Хипертонични маточни контракции;
  • Плацента превия.

 

Окситоцин се въвежда капково венозно след разреждане с инфузионен разтвор, например 5% разтвор на глюкоза. В първите 30-60 минути се цели възникване или регулиране на маточната активност, а след това поддържане на нормалната маточна контрактилност – около 3 контракции за 10 минути. При преносване на бременността може да се наложи предварителна естрадиолова сенсибилизация на матката.

 

Възможните нежелани реакции, които могат да възникнат след приложението на окситоцин са:

  • Забавяне на сърдечната дейност на плода;
  • Мекониално оцветяване на околоплодните води;
  • Асфиксия на плода;
  • Нерегулярна маточна активност;
  • Руптура на матката;
  • Преждевременно отлепяне на плацентата;
  • Амниотична емболия;
  • Водна интоксикация с главоболие и повдигане.

Кои са другите ефекти на окситоцина?

Окситоцинът има основна роля в стимулирането на лактокинезата – отделянето на кърмата. Сигнал за неговата секреция представлява механичното дразнене на зърното на гърдата по време на сукане. Секрецията на окситоцин има в голямата си част и психологичен аспект, като се улеснява от плача на гладното дете или дори само при мисълта на майката за детето си. От друга страна секрецията на окситоцин може да спре под въздействието на силно страхово или стресово изживяване.

 

Дразнене на тактилните рецептори в областта на клитора и външния генитален апарат при жените е причина също за отделяне на окситоцин, което има пряко отношение към възникването на ритмични маточни контракции, характерни за оргазма.

 

Освен значението му в родилна дейност и лактацията, окситоцинът в качеството си на невротрансмитер в мозъка има отношение и към изявата на определени емоции и поведение:

  • Някои го определят като „хормон на любовта” – в едно от проучванията за окситоцина е установена увеличената му секреция в първите шест месеца от началото на една любовна връзка;
  • В друго проучване се установява изявена моногамност след прием на окситоцин;
NEWS_MORE_BOX

 

  • Окситоцинът има анксиолитично действие – анти-стрес действие и има роля във възникването на романтичното увлечение, спокойствието, доверието и емпатията;
  • Повишава нивото на екстровертност и емпатия към околните – това му действие го определя като потенциален избор при лечение на пациенти със социални фобии, разстройства от аутистичния спектър и др;
  • Повишава секрецията на простагландини в тънкото черво, което би имало благопритятен ефект върху чревната лигавица при наличие на синдром на раздразненото черво.

Значението на окситоцина във връзка с поведенческите и емоционални реакции е все още обект на проучвания.