Окситоцинът е известен най-вече като хормонът, стимулиращ родилната дейност. Отделя се от паравентрикулантото ядро в хипоталамуса, но се складира в задния дял на хипофизата.
Стимулира дейността на гладките мускули на матката, в резултат на което се зараждат контракциите – изгонващите плода сили по време на раждането. Мускулите на матката през цялата бременност се подготвят да посрещнат окситоцина. Клетките им съдържат рецептори, които са специализирани да реагират на хормона. През деветте месеца на износване на плода техният брой непрекъснато расте.
Ефектът на окситоцина е зависим от количеството на естрогените в кръвта, а нивото на тези специални женски хормони нараства непрекъснато с напредването на бременността. Секретират се от плацентата. Преди нейното образуване се излъчват от жълтото тяло, формирало се след отделянето на яйцеклетката.
Когато наближи раждането, плацентата „презрява“, съответно нивото на естрогените намалява, а чувствителността на гладките мускули към окситоцина нараства. Повишава се и неговият синтез. Жлези и хормони са в много тясна колаборация.
С това може да се обясни и появата на подготвителните контракции на ражденото. Около 85% от бременните споделят, че изпитват тези неболезнени свивания на матката. Ролята на контракциите Бракстон-Хикс е да подговят този орган за предстоящото раждане. Те не създават болково усещане.
Раждането стартира, когато контракциите станат осезаеми. Тогава жената ги различава дори без да има опит и без да се двоуми дали не ги бърка с друг спазъм.
Окситоцинът предизвиква ритмично съкращаване на маточните мускули. Именно равните интервали между контракциите са признакът за начало на родилната дейност и края на бременността. Секрецията му се увеличава с началото и по време на разширението на маточната шийка.
Окситоцинът се прилага и като синтетична субстанция – за да се стимулира родилната дейност при някои случаи като липса на контракции или нерегулярни такива след началото на раждането или изтичането на околоплодната течност. Условие за прилагане на окситоцин се смята наличието на 6 см разширение на маточната шийка.
Неговото отделяне продължава и след изгонването на плода, за да продължи контрахилната дейност на матката и се премине към следващия етап - раждането на плацентата.
Дори и след края на родилния процес синтезът на окситоцин остава повишен. Благодарение на него, след като бебето засуче, се активират мускулните клетки, намиращи се в близост до алвеолите и се предизвиква притокът на кърма от млечните жлези. Отделянето на окситоцин може да се повиши при емоции на майката – ето защо, например, притокът на кърма може да бъде предизвикан само от плач на бебе. От друга страна, този рефлексен процес може да бъде потиснат от негативни преживявания като стрес, страх, болка, напрежение и др., заради функционирането на кортекса или повишаване нивата на адреналина.
Досега не са открити разтройства, вследствие на ниския или повишен синтез на окситоцин. Затова пък вече е известно, че този хормон помага за укрепването на връзката майка-дете и привързаността на мъжа към жената. Дори нещо повече, допринася за доверието между хората и държи настрана семейните мъже от сексапилни дами...
Освен че е хормон на любовта, подпомага отказването от алкохола, прави ни по-щедри и по-щастливи.
