Околоплодната течност е непрекъснато променяща се среда, зависима от майчината и феталната циркулация. Представлява светложълта и прозрачна течност, изпълваща пространството между плода и околоплодните ципи. Има слабо алкално pH: 7,1 – 7,23, съдържа 1-2% сухи вещества представени от суспензия от клетки (амниона, покривния епител, лигавиците на пикочния тракт на плода), лануго, мекониум, vernix caseosa и 98-99% вода. Не е с постоянен състав в отделните срокове на бременността по отношение на сухите вещества и елементи.


Източници на формиране на околоплодната течност са:

 


  • Трансудат на майчиния серум през плацентата или околоплодните ципи;
  •  Фетална урина. Установено е, че плодът има бъбречна функция след 11-14 гестационна седмица. В първите дни на втори триместър фетусът започва да поглъща течност, която преминава през неговите бъбреци и се екскретира като урина в амниотичната течност. Феталното гълтане е най-важният фактор в регулацията на количеството на оклоплодната течност, особено в посока на нейното намаляване;
  • Трахео-бронхиална течност от респираторния тракт на плода;
  • Феталната кожа, която може да абсорбира вода в ранните срокове на бременността;
  • Трансудат през пъпната връв – от 18 гестационна седмица тя не играе роля в абсорбцията на вода, но след този срок започва да я абсорбира. Това съвпада с кератинизацията на кожата, когато тя вече не е място за обмяна на вода.
  • Слюнчените жлези и букалната мукоза на плода.

 

Околоплодната течност възниква още в ранните срокове на бременността, преди диференциацията на отделните тъкани и органи на плода, в резултат на активната секреторна роля на амниона. През първите 14 гестационни седмици от бременността околоплодната течност преминава през околоплодните ципи по пътя на осмоза и нейният състав е подобен на състава на майчината плазма.

 

Белтъчната съставка е в повече от 99% от майчин произход и постъпва в околоплодната течност чрез дифузия през хориона. В сравнение със серумната концентрация белтъчното съдържимо е около 20 пъти по-ниско, както и съдържанието на глюкоза е 2 пъти по-ниско в сравнение със серумното и ниво, което намалява с напредването на бременността. 

 

Продуктите на азотната обмяна (урея, креатинин, пикочна киселина) постепенно увеличават концентрацията си и с приближаването към термин стават съизмерими с тези на серумната концентрация на майката.


Очаквайте продължението

2360