Амниотичната течност заобикаля ембриона и плода по време на развитието. Изпълнява множество функции. Физически предпазва плода от травми. Освен това, тя предпазва пъпната връв и намалява риска от нейното притискане между плода и стената на матката. Амниотичната течност също помага за защита на плода от инфекциозни агенти поради антибактериалните ѝ свойства. Освен това тя служи като резервоар за течности и хранителни вещества за плода, съдържащ: протеини, електролити, имуноглобулини и витамини от майката. Тя предоставя необходимите течности, пространство и растежни фактори, за да се осигури ефективното развитие и растеж на феталните органи.
Образуването на амниотичната течност се наблюдава от началото до края на бременността като се разглеждат два периода: ранен - от оплождането до 8 гестационна седмица, отбелязващ се като ембрионален период; и от 8 гестационна седмица до раждането като фетален (от фетус). Съставът на амниотичната течност се променя през тези два периода. По време на първия амниотичната течност произлиза както от ембриона, така и от майката. В нейния състав влиза водата от майчиния серум, целомната течност и течността от амниотичната кухина. След това амниотичната течност се отделя до голяма степен от феталната урина и белодробните секрети на плода.
Първи период
В началото на бременността ембрионът е заобиколен от две пълни с течност кухини: екзокоцеломна и амниотична. Образуването на целомната кухина започва през четвъртата гестационна седмица. Течността, изпълзваща целомната кухина, остава в пряк контакт с мезенхима на развиващите се плацентни въси през първия триместър. Преди да изчезне целомната кухина действа като зона за прехвърляне, както и като резервоар на хранителни вещества за растящия ембрион. Екзоцеломната кухина се образува вътре в екстраембрионалната мезодерма заедно с плацентарната хорионна пластина и се смята, че е основно място за пренос и складиране на хранителни вещества за ембриона. Това е така, тъй като целомната течност съдържа ултрафилтрат на майчиния серум, както и продукти, получени от плацентата и вторичния жълтъчен мехур.
Това предполага, че целомната течност е своеобразно продължение на плацентата, осигурявайки хранителни вещества на ембриона, докато амниотичната кухина стане достатъчно голяма. Постепенно целомната кухина се свива, докато амниотичната кухина се разширява. Целомната кухина напълно изчезва до 12-та гестационна седмица. В този момент от развитието основната функция на амниотичната течност е разширяването на околоплодния сак, което позволява на плода да расте безпрепятствено.
Втори период
След като целомната течност започне да намалява, амниотичната кухина взима участие в следващите етапи от развитието на плода. В ранните етапи на бременността течността в амниотичната кухина се извлича предимно от майчиния серум. От 10-та гестационна седмица плодът започва да произвежда урина, която се секретира в околоплодния сак. През втори и трети триместър феталната урина става най-същественият източник на амниотична течност и тя значително започва да увеличава обема си. Белодробните секрети, както и тези от стомашно-чревния тракт, екскретите от пъпната връв и повърхността на плацентата също допринасят за попълване на състава на амниотичната течност. Белодробните секрети съставляват до една трета от амниотичната течност. В сравнение със състава на жълтеникавата целомна течност в началото на бременността, амниотичната течност е по-малко вискозна и винаги бистра поради по-ниската си концентрация на протеини. Амниотичната течност се състои от 98% вода и електролити, а сигналните молекули, пептидите, въглехидратите, липидите и хормоните съставляват останалите 2%.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK541089/
