Основните функции на околоплодната течност са:

 

  • Естествена среда, в която плодът се движи свободно, осигуряваща правилното му развитие;
  • Позволява поддържане на постоянна температура по време на интраутеринното развитие на плода;
  • Осигурява равномерното разпределение на вътрематочното налягане върху повърхността на пъпната връв и плода, както по време на бременността, така и по време на самото раждане;
  • Улеснява изглаждането и дилатацията на маточната шийка;
  • Предпазва плода от инфекция и физическа травма;
  • Предпазва пъпната връв от компресия и последваща редукция на приток на кислород към плода;
  • Подпомага развитието на храносмилателния и респираторния тракт на плода, а в по-късните срокове на бременността дава информация за белодробната му зрялост. 

За целта се използват директни и индиректни методи за оценка. Чрез директните, специфични биохимични методи се определя съотношението лецитин /сфингомиелин в околоплодната течност. За норма е прието отношението Л/С 2:1, при което рискът от развитие на хиалинно-мембранна болест у новороденото е минимална. Синтезата на сърфактант започва след 24 г.с. Основна съставка на сърфактатнта са фосфолипидите и то предимно лецитин. Сърфактантът намалява повърхностното напрежение на водния слой от вътрешната страна на алвеолите и предпазва белия дроб от оток. Недостигът на сърфактант пречи на алволите да се разгънат при вдишване и това води до ателектаза.


 

  • Околоплодната течност притежава и антибактериална функция, която се проявява към края на бременността. Дължи се на наличието на имуноглобулини, трансферини, лизин, лизозим, цинкови йони и др. в състава и.
  • Количественото определяне на наличието на някои вещества от и в състав на амниотичната течност имат диагностична стойност и съществено клинично значение. Например количественото определяне на алфа-феторпотеинът (АFP) е част от въведения биохимичен скрининг за аномалии на плода. АFP се ексретира в урината на плода и от там попада в околоплодната течност.

 

Амниоцентезата, като инвазивен метод за изследване на околоплодната течност, се използва за скрининг на вродени аномалии, редукция на амниотичната течност при силно изразен хидрамион и за оценка на белодробната зрялост на плода във втората половина на бременността.

 

Обемът на оклоплодната течност се променя с напредването на бременността. За нормално количество при доносена бременност на термин се приема 500 – 1500ml. Количеството над 1500ml се дефинира като хидрамнион, а под 500ml като олигохидрамнион. Количествена оценка на околоплодната течност може да бъде направена чрез ултразвуково изследване, след като се измери вертикалният диаметър на най-големия свободен от пъпна връв и детски части джоб от околоплодна течност. Това е разстоянието между матката и плода. За нормално количество се приема максимален размер на джоба 2-8 cm. Освен вертикалния джоб, може да се измери и индекс на околоплодната течност, норма 5-18 cm.


2925