Прееклампсията е усложнение на бременността, което е свързано с риск за живота както на плода, така и на майката. Въпреки това все още не са разработени ефективни механизми за проследяване, превенция и оценка на риска от развитие на състоянието. При бременност, усложнена с прееклампсия, се нарушава развитието на плацентата. Установено е, че в кръвни проби на пациентки с това състояние се наблюдават по-високи нива на плацентарна ДНК.
Учените са анализирали взаимодействието между култивирани плацентарни клетки, наречени трофобласти и нивата на плацентарната ДНК, които са характерни за прееклампсията. Наблюденията са показали значително потискане на миграцията на трофобластите и потенциалният ефект на лечението с хидроксихлороквин за противодействие на тези изменения. Високите нива на плацентарна ДНК имат негативно влияние върху функциите на трофобластните клетки и процесите на образуване на плацентата. Прееклампсията се характеризира с високо кръвно налягане и най-често се развива в края на втория или през третия триместър от бременността.
При липса на ефективен контрол на състоянието може да се наблюдават пристъпи от страна на майката и нарушения в развитието на плода. Въпреки че заболяването има късно начало, предполага се, че то започва да се развива още по време на вгнездяването на оплодената яйцеклетка и формирането на плацентата. Трофобластите мигрират в ендометриума, което има звачение за залавянето на плацентата. По този начин се позволява на плацентарните клетки да взаимодействат с клетките на имунната система на майката ако е необходимо. При прееклампсия се наблюдава недостатъчност на миграцията на трофобластите, което води до нарушения в нормалното развитие на плацентата.
Въпреки че естествено се наблюдава повишаване на нивата на плацентарната ДНК при бременност, при прееклампсия това повишаване е още по-значително. Счита се, че тази ДНК има сходства с наследствената информация на болестотворните микроорганизми, което е причината имунната система да я разпознава като чужд агент. Това е причината за нарушение на способността на трофобластните клетки да мигрират и да изпълняват своите функции за процесите на плацентация.
Друг важен резултат от проучването е оценката на ефективността на терапията с аспирин за предотвратяване на ефектите на високите нива на плацентарната ДНК при прееклампсия. Аспиринът е противовъзпалително средство, което се счита, че е от полза за превенция на прееклампсия при пациентки с висок риск. При добяване му в среда с трофобласти той не е показал значителен терапевтичен ефект. Хидроксихлороквинът, от друга страна, се използва за лечение на автоимунни заболявания и е безопасен за приложение по време на бременност. Той действа като инхибитор на имунните рецептори от типа Toll-like 9 - TLR9. Наблюденията са показали, че приложението на това терапевтично средство допринася за възстановяване на миграционната способност на трофобластите. Тези открития имат важно значение за потенциалното бъдещо разработване на нови терапевтични подходи за превенция на прееклампсия още в ранните етапи на бременността.
Референции:
https://dx.doi.org/10.1016/j.jri.2023.103945
