Проблемите с щитовидната жлеза са все по-чест проблем, като предимно се засяга женския пол. Причините могат да бъдат различни, но нарушенията във функцията на жлезата се отразяват особено негативно за развитието на плода при бременните. Именно затова се провежда периодичен скрининг и оценка, а при наличие на доказан проблем с щитовидната жлеза, функцията ѝ се проследява месеци преди планиране на бременност, като се цели постигне не просто на еутироидно състояние, но и постигане на конкретни таргетни нива на щитовидните хормони.

Какви са функциите на щитовидната жлеза?

Тази жлеза, макар и малка по размер участва в регулацията на огромен брой процеси (енергиен метаболизъм, термогенеза, има отношение към растежните фактори), а по време на вътреутробното развитие е от особено значение за нормалното развитие на централната нервна система и костния скелет при плода.



Процесите на сформиране на собствена щитовидна жлеза, както и продукцията на адекватни количества собсвени хормони, са дълги и приключват с раждането. Особено важни са нивата на майчините щитовидни хормони (тироксин-Т4 и трийодтиронин-Т3), в първото тримесечие. През този период трансплацентарният пренос е единствен източник на щитотвидни хормони.


С нарастването на гестационната възраст се установява щитовидна продукция и постепенно нивата на хормоните нарастват. При недоносените все пак се наблюдава незрялост в авторегулацията на процесите и съществува опасност от хормонални нарушения.

Как се отразява хипертиреоидизмът при майката на плода?

Причините най-обичайно са:

  • Базедова болест;
  • Подостър тиреоидит;
  • Хипертрофия, токсична гуша;
  • Аденома на щитовидната жлеза/автономни възли и др.;

Високите нива на щитовидни хормони в хода на бременност, повишават риска от:

  1. Прееклампсия;
  2. Развитие на сърдечна недостатъчност;
  3. Преждевременно раждане;

При новороденото се установяват някои промени още при раждането, други се развиват в следващите дни:

  • Видима гуша;
  • Проблеми с храненето и твърде голям спад на тегло;
  • Неврологични симптоми, като неспокойствие, хипервъзбудимост, стряскат се особено лесно,
  • Очи – екзофталм, периорбитален оток.
  • Сърдечно–съдова система – тахикардия, аритмии (учестена сърдечна дейност, различни видове нарушения в ритъма) и др.
  • Ускорена костна възраст;

Обичайно състоянието се самоограничава в рамките на няколко месеца след раждането.

Хипотироидизъм при майката – какво следва при плода?

Причини:

  • Тиреоидит на Хашимото;
  • Карцином на щитовидната жлеза;
  • Ятрогенно - състояние след неадеквадна тироидектомия или радиозотопна терапия;

Ниските нива на щитовидни хормони в хода на бременност се свързват с:

  1. Повишена честота на мъртвораждания;
  2. Прееклампсия;
  3. Интраутеринна хипотрофия;
  4. Преждевременно раждане;

Вроденият хипотиреоидизъм представлява особено сериозно състояние, което основно се разделя на първичен  и вторичен хипотиреоидизъм. Първичният е по- често срещан, свързва се с вродени нарушения в анатомията на жлезата (аплазия, хипоплазия, ектопия). В малка част от случаите може да се дължи на блок в синтеза на щитовидни хормони (нарушения в йодния транспорт, дефекти в транспорта на щитовидни хормони – синдром на Allan-Herndon-Dudley, мутации в TSH рецептора и др.).


При тези състояния обичайно хипотироидизмът се развива в последствие, децата се раждат с нормални размери и без симптоми. Състоянието може да е манифестно веднага след раждането, ако и при майката е имало трайно ниско ниво на щитовидни хормони.

  • Установява се макроцефалия (по-голяма обиколка на главата);
  • Продължителна жълтеница;
  • Сомнолентност;
  • Вяло хранене;
  • Постепенно се разгръщат стомашно – чревни прояви:запек, подут корем, вяла перисталтика, пъпна херния;
  • Сърдечно-съдови нарушения – забавена сърдечна честота, кардиомегалия;
  • Изоставане във физическото развитие;
  • Диспропорционално изоставане в растежа(за сметка на къси крайници и пръсти) и др.;

В България съществува национална програма за неонатален скрининг за първичен вроден хипотиреоидизъм. Кръвта се взима от петата на всички новородени между 3-тия и 5-тия ден и се изпраща за изследване в Централната скринингова лаборатория. При съмнение от получениия резултат се провеждат допълнителни изследвания (TSH, fT4).