Не е необичайно в началото на бременността да се диагностицират съществуващи вече състояния, които могат да предизвикат безпокойство през следващите девет месеца.

 

Докато диабетът и хипертонията са често срещани притеснения, които диагностицираме по време на бременност, се установява, че 1% до 10% от бъдещите майки имат миома на матката (неракова формация). За някои това е ново откритие, но много жени вече са наясно, че ги имат.


 

Миомата на матката е често срещана. До 35-годишна възраст 40% до 60% от жените са диагностицирани с миомен възел. Те могат да причинят поява на формация с голям обем в коремната кухина и обилни или болезнени менструални кръвотечения.

 

Въпреки това диагнозата може да бъде тревожна за някои пациентки. Имам странна тъкан, която расте близо до бебето ми? Какво означава това за бременността ми?

 

Има голям набор от изследвания върху това как миомата оказва влияние при небременни жени, но данните са ограничени за това как миомните възли могат да повлияят на бременността.

 

Наличието на няколко малки миомни възела рядко е причина за безпокойство. Въпреки това, в зависимост от местоположението им, броя и големината им, е необходимо да се следи за някои проблеми по време на бременността.

Рискове за плода, свързани с миомния възел:

Като цяло рискът за растящото бебе е нисък. Ако имате големи или множество миоми се следи за няколко потенциални проблема:

 

Доброкачествените формации са свързани с повишен риск за предлежанието на плацентата (имплантиране на плацентата над шийката на матката) и преждевременното й отлепване.

 

  • Растеж на миомата

Изследванията показват, че приблизително две трети от миомата ще растат или ще се свиват по време на бременност. Ако настъпи растеж това обикновено е през първия триместър. Вашият гинеколог редовно ще проследява размера на миомния възел и растежа и развитието на плода посредством ехография.

 

Към днешна дата изследванията не са показали абсолютна връзка между миомата и ограничаване растежа на плода.

 

Ако миомния възел ограничава пространството в матката, плода може да застане в седалищно положение, т.е. със седалището надолу. Това от своя страна може да бъде индикация за Цезарово сечение.

 

  • Преждевременно раждане

Значителното натоварване с миомен възел може да стресира матката, което да доведе до преждевременни контракции или преждевременно разкъсване на околоплодния мехур.

 

Какви могат да бъдат рисковете за майката?

  • Непълна цервикална дилатация

Разположените в близост до маточната шийка обемисти формации може да блокира отварянето на родовия канал. „Запушването” от миома в тази област може да увеличи нуждата от Цезарово сечение.

 

  • Слабост в родилната дейност

Нарушаването на нормалната маточна тъкан от миомен възел може да доведе до по-слаби контракции. Това затруднява постигането на пълна дилатация на маточната шийка при раждане.

 

  • Следродилен кръвоизлив

Слабите маточни контракции могат да доведат до кървене след раждането. Ако матката не може да се свие, кръвоносните съдове, които са „хранели” плацентата, могат да продължат да кървят. Следродилният кръвоизлив е спешно състояние, което обикновено се проявява в първите 24 до 48 часа след раждането.

 

За небременни пациентки процедурите за лечение на миома обикновено са безопасни и ефективни. За препоръчване е да се изчака поне 6 месеца след раждането преди да се помисли за отстраняване на миомния възел.

 

Това е така, защото в следродилния период матката ще се свие. След като тялото се възстанови, може да прецените до каква степен това оказва влияние върху ежедневието ви.