Морбили е високо контагиозно (заразно) остро инфекциозно заболяване, което се причинява от РНК-вирус от семейство Paramyxoviridae. Вирусът се развива само при човека, като заразяването става по въздушно-капков път – при кихане, кашляне, разговор, a според някои автори входна врата може да бъде и конюнктивата. Най-често боледуват новородени след 6-месечна възраст, както и деца от 1-2 до 6-годишна възраст.

 

Група от населението, която трябва да бъде изключително внимателна при епидемичен взрив или епидемия от морбили, е групата на бременните жени. При повечето жени, които са ваксинирани срещу морбили, опасност за плода по време на бременност не се наблюдава. Проблем представляват жените, които не са били ваксинирани и нямат изграден доживотен имунитет срещу вируса.


 

МПР-ваксината (морбили, паротит, рубеола) е тривалентна ваксина, която съдържа живи атенюирани вируси на морбили, паротит и рубеола. Това означава, че вирусите, включени във ваксината, са живи, но с отслабена функция, като по този начин няма да доведат до развитие на заболяването, но ще предизвикат имунен отговор. Според българския имунизационен календар МПР-ваксината следва да се постави на 13-месечна и на 12-годишна възраст. Прилага се субкутанно, но може и интрамускулно в делтоидеуса или антеролатералната област на бедрото. След ваксинацията може да се прояви висока температура, обриви, отпадналост, зачервяване около мястото на поставяне на ваксината, но тези оплаквания преминават бързо и безпроблемно. Резултатът от ваксинацията е създаването на доживотен имунитет срещу вирусите на морбили, паротит и рубеола.

 

Ваксината срещу морбили не бива да се поставя на хора с компрометирана имунна система и на бременни. Въпреки че не е доказан тератогенен ефект, ваксинацията по време на бременност е забранена. Ако бременната жена е била ваксинирана, тя предава антителата, които е образувала имунната й система срещу вируса на морбили, трансплацентарно на плода. В този случай не се очакват усложнения.

 

Бременни, които не могат да дадат информация дали са били ваксинирани, трябва да се изследват за наличие на антитела срещу вируса на морбили. При отсъствие на имунитет  и заразяване с морбили на бременната трябва да бъде приложен интравенозно човешки нормален имуноглобулин (HNIG – human normal immunoglobulin) 0,2 mL/kg до 6 дни (144 часа) след първоначалната експозиция на вируса. Нормалният човешки имуноглобулин съдържа имуноглобулин G (IgG) и антитела срещу различни вируси, сред които е и вирусът на морбили.

 

След раждане на родилката може да бъде приложена ваксината, като това не създава проблеми при кърмене.

 

Жени във фертилна възраст, които планират забременяване и са ваксинирани срещу морбили, е препоръчително да го отложат с 1 месец. Ако все пак бременна жена бъде ваксинирана преди да е установена бременността й, ваксинацията не е причина за извършването на аборт. 

 

По време на бременност се увеличава популацията на CD4+ Т-лимфоцитите, които секретират Th2-цитокини – напр. интерлевкин 4, 5, 10, 13. Образуването на Th1-цитокините – интерферон гама, интерлевкин-1, е потиснато. Това превалиране на Th2-цитокините намалява възможностите на организма за бързо елиминиране на вътреклетъчни патогени, попаднали по време на бременност.

 

Клетъчно-медиираният и хуморалният имунитет на фетуса започва да се създава около 9-15 гестационна седмица. Първичният отговор на плода при инфекция се изразява в увеличаване нивата на имуноглобулин М (IgM). Освен това по време на бременност майката предава трансплацентарно на плода имуноглобулини от група G (IgG), което води до създаването на имунитет на новороденото до 6-9 месечна възраст.

 

Проблемите за плода са толкова по-сериозни, колкото по-ранен е срокът на бременността при заразяването с морбили на бъдещата майка. Установено е, че вирусът не предизвиква вродени дефекти, но може да доведе до спонтанен аборт, преждевремнно раждане (преди 37 г.с.) или раждане на дете с по-ниско тегло. Най-честото и най-опасно усложнение в резултат на морбили, което може да възникне при бременната жена, е пневмония. Тя може да бъде изключително опасна и в някои случаи да доведе до смърт. Сериозни усложнения, до които може да доведе вирусът, са тежка дихателна недостатъчност, сензо-неврална глухота, слепота, енцефалит, менингит.

 

По време на бременност жените, които не са ваксинирани срещу морбили, трябва да бъдат внимателни, да ограничат всички контакти със заразени и след раждане да бъдат имунизирани. Ако все пак неимунизирана бременна установи контакт с болен, е нужно своевременно поставяне на човешки нормален имуноглобулин, които да предотврати доколкото е възможно усложненията. Същата процедура трябва да се осъществи и при заразяване на новородено преди да му е направена първата имунизация на 13-месечна възраст.