Моларната бременност представлява вид гестационна трофобластна неоплазма с произход от клетките на плацентата. Плацентарните тумори са най-рядко срещаните от тази група заболявания, но това не ги прави трудни за диагностика или лечение. 


Напротив, чрез съвременните оперативни и химиотерапевтични методи за терапия, гестационните трофобластни неоплазми има изключително благоприятна прогноза и минимален риск от прогресия за заболяването по време на проследяването. За повече информация относно тази група неоплазми, можеш да кликнеш тук.


Основните симптоми и признаци за развитие на моларна бременност е ексцесивното уголемяване размера на матката, което не е в унисон с гестационната седмица по време на бременност. При ултразвуково изследване на репродуктивната система може да се открият тека-лутеинови кисти в яйчниците, достигащи размери над 6 см в диаметър. 



Тези признаци са резултат от неконтролируемото делене на неопластичните клетки на тумора и стимулирането на яйчниците от хормона, който се продуцира от трофлобастната неоплазм, а именно човешкия хорионгонадотропин (чХГ). При моларна бременност неговото ниво достига до повече от 100 000 mIU/mL


Затова измерването на чХТ при налична симптоматика, съмнителна за моларна бременност, представлява един от методите за диагностициране на състоянието. Ултразвуковото изследване е друга техника, което дава информация за морфологичните характеристики на плацентата. 


Образът от ехографията дава картина на мехурчеста плацентарна структура, която прилича на швейцарско сирене. При пълната моларна бременност това се наблюдава дифузно по цялото протежение на плацентата, а при непълната само на отделни участъци. 


Лечението зависи от състоянието на бременната и наличието или отсъствието на усложнения като прееклампсия, дисфункция на щитовидната жлеза, електролитен дисбаланс или анемия. След стабилизиране на състояние се оценя кой би бил най-подходящият метод за евакуация на тумора. 

 

NEWS_MORE_BOX


Хистеректомията (премахване на матката) е хирургичен метод за отстраняване на моларната бременност. Премахването на матката елиминира риска за локално авансиране на процеса, но не намалява възможността за далечно метастазиране. Освен това чрез хистеректомията се преустановяват репродуктивните възможности.


При желание за запазване на фертилитета се извършва кюретаж (остъргване на тумора от маточната кухина). След разширяване на канала на маточната шийка се евакуира съдържимото чрез вакуум канюла и кюрета последователно. Тъканите задължително се предават за хистологична верификация. 


За да се предотврати метастазирането на моларната бременност, при която рискът е около 20%, по време на евакуацията тумора се прилага профилактична химиотерапия. Обикновено един курс с актиномицин намалява риска за метастазиране и локална инвазия на основното заболяване. 


След отстраняване на първичното огнище започва периодът на проследяване. При него всяка седмица се изследва нивото на бета субединицата на чХГ. Нормално след 8-мата седмица хормонът влиза в референтната граница. 


При три последователни седмици с нива на хормона под 5 mIU/mL, последвани от нива на хормона под същата референтна граница, измервани едномесечно за три месеца, се счита, че риск за рецидив на заболяване практически няма. 


По време на проследяването се препоръчва да се използват контрацептиви (бариерни методи или хормонални таблетки, но не и вътрематочни средстава), за да се компрометира нивото на хормона с евентуална последвала бременност. След периода на проследяването двойката може да започне отново опитите за забременяване при такова желание.