Бременността след бъбречна трансплантация се разглежда като възможна, но високорискова, както за живота на майката, така и за този на плода и не на последно място по важност за преживяемостта на трансплантирания бъбрек. 


Публикацията за първата успешна бременност и раждане при жена след бъбречна трансплантация е през 1958 г. Данните за САЩ за периода 1991-2005 г. показват 716 бременности, за Европа с регистрите са отчетени 400. При липса на усложнения в първия триместър успешна бременност има при 90% от трансплантираните жени. За България все още няма статистика.


Какъв е препоръчителният срок за забременяване след трансплантация на бъбрек?


Оптималният срок за забременяване може да варира от 6 месеца след трансплантацията до 2 години. Ако бременността настъпи 5 или повече години след трансплантацията, има риск за промени в структурата и функцията на транспланта по типа на хронично отхвърляне, които могат да имат неблагоприятно влияние върху изхода от бременността. Бременността може да влоши бъбречната функция и да ускори нейната загуба.

 

Препоръчителният срок за забременяване е 24 месеца след трансплантацията при наличие и на останалите фактори, които се асоциират с добра прогноза за хода и изхода от бременността. Тези фактори са:

 

  • Стабилна и нормална бъбречна функция, серумен креатинин <1,5 mg/dL;
  • Загуба на белтък за 24 часа <500mg/24h;
  • Добър контрол на артериалното налягане;
  • Липса на епизоди на остро отхвърляне на бъбрека през последната година;
  • Стабилно поддържащо имуносупресивно лечение, без да се използват тератогенни и фетотоксични медикаменти;
  • Липса на инфекции, които могат да се предадат от майката на плода;
  • Нормален образ на алографта при конвенционално и доплерово ултразвуково изследване;
  • Млада възраст на майката;
  • Бременност в ранните срокове след трансплантация не е удачна. Терапевтичният режим на реципиента е агресивен и включва високи дози тератогенни и фетотоксични медикаменти, чиято цел е да предотврати острото отхвърляне на трансплантата и да се гарнатира неговата нормална функция. В този период имунната система е сериозно супресирана и рискът от системни бактериални, вирусни и опортюнистични инфекции, които могат да застрашат живота на майката и плода е много висок. Това налага сигурна хормонална перорална контрацепция. Ползването на бариерни методи не е надеждно. Приложението на спирали, които са чужди тела, може да доведе до риск от активиране на имунната система, което не е желателно при трансплантирани пациенти. При желание на жената да забременее са възможни два пътя: бременност по естествен път и при проблеми със зачеването се обсъждат in vitro процедури (асистирана репродукция).

 

Кои са факторите, асоциирани с повишаване на риска от усложнения за майката, алографта и плода?

 

  1. Влошаване на бъбречната функция. Бременността води до сериозно повишаване на бъбречната функция (на нивата на гломерулната филтрация). При стабилен нормален серумен креатинин бременността не се асоциира с повишаване на риска от влошаване на функцията на графта;
  2. Възраст над 30 години;
  3. Лош контрол на артериалното налягане – приблизително 80% от бременните бъбречно трансплантирани пациентки имат високо артериално налягане в хода на бременността;
  4. Новопоявил се захарен диабет – трябва да се следят нивата на кръвната захар! Всеки триместър е необходимо да се прави глюкозотолерантен тест;
  5. Обезитет;
  6. Рецидив на основната бъбречна болест;
  7. Сърдечносъдови заболявания (трансплантираните болни имат по-висок сърдечно-съдов риск в сравнение със здравата популация);
  8. Хронични инфекции, придобити преди или след трансплантацията – необходим е скрининг и своеременно лечение за тези инфекции преди да се вземе решение за бременност;
  9. Хронично отхвърляне на графта;

 

Какви могат да бъдат усложненията за майката и плода?

  • За майката – прогресивна бъбречна недостатъчност и загуба на графта, HELLP синдром, гърчове, мозъчни инфаркти, смърт....
  • За плода – ретардация, ниско телесно тегло при раждането, повишен риск от автоимунни заболявания и от инфекции, преждевременно раждане, тежки увреждания на нервната система, смърт...


По принцип има малко информация за токсичността и тератогенния ефект на цитостатиците върху плода. Всички цитостатици в една или друга степен преминават през утеро-плацентарната циркулация. Някои са метаболизирани от плацентата, а пък други не се трансформират до токсичната си форма благодарение на липсата на нужните ензими в плода за този процес. 


Рискът от вродени малформации не е по-висок от общата популация. Няма доказана по категоричен начин връзка между тези малформации и приемът на цитостатици по време на бременността.


Планираните, според оптималните условия, бременности при трансплантирани жени при стриктно мониториране на състоянието на жената и плода от екип специалисти имат висока успеваемост и редуциран риск от усложнения и за майката и за бебето. 


Вагиналното раждане е удачно, няма специфични индикации за цезарово сечение при тези жени. Следват се общите правила.