Миомата на матката е доброкачествен, хормонално чувствителен  тумор, който понякога се наблюдава и по време на бременност (в 2-5% от бременностите). По-голяма част от миомите са асимптомни и бременността протича без усложнения. Според локализацията миомата най-често е разположена в тялото на матката (62%). В 85% от случаите миомата е била една, а същевременно е възможно случаи с множествени, но не големи миомни възли, които не предизвикват усложнения на бременността.

 

Диагнозата на миомата по време на бременността е затруднена, тъй като още в началото на бременността настъпват изменения както в матката, така и в миомата (увеличават своя обем, размекват се). Палпаторно, на мястото на плацентата се появява леко раздуване и размекване (признак на Пискачек), което наподобява интрамурален миомен възел. Ако има аденомиозни огнища, те се увеличават и също правят матката с едра налобеност, което може да предизвика объркване в диагностицирането. Освен мануалното изследване за установяване на наличие на миома с широко приложение е сонографията (ултразвук).


 

За ултразвуковата диагностика на миомата се използват критерии:

  •  Маточните контури трябва да бъдат нарушени от туморната формация;
  •  Муморната формация трябва да е със сравнително овална форма;
  •  Туморната формация трябва да е  с различна ехогенна структура от миометриума;
  •  Не трябва да има акустична сянка зад туморната формация.

 

Ултразвуковата диагностика подпомага точното определяне на броя, големината и разположението на миомните възли в матката, което е от значение за вземане на решение за начина на родоразрешение!

 

И тук може да има затруднения в диагностицирането:

  • При настъпила некроза в миомния възел вътрешността става ехонегативна и може да се обърка с яйчникова киста;
  • Миомни възли под 3см се диагностицират трудно физикално и ултразвуково по време на бременност;
  • През първия триместър на бременността чрез ултразвуково и физикално изследване миомите могат да бъдат сбъркани с corpus luteum graviditatis (жълто тяло на бременността), кистичен тератом на яйчника и други бенигнени или малигнени тумори;
  • В напреднала бременност палпаторно и ултразвуково понякога е трудно да се отдиференцира аденомиоза от миомен възел.

 

Влияние на бременността върху миомата

Маточните миоми нарастват по време на бременността и това се причинява от редица фактори, като: естрогените, прогестерона, растежни фактори, които се произвеждат от плацентата по време на бременността. В 60% от случаите миомата нараства през първото тримесечие, като при 50% от тях нарастването продължава и във второто тримесечие. В третото тримесечие само 5% от тях продължават да растат.

 

Не са редки случаите, когато жени ходили на редовни гинекологични прегледи разбират за наличието на миома за първи път при установяване на бремнността. Най-вероятно тези жени са имали малки миомни възли, които не са били установени при обикновен гинекологичен преглед.

 

Най-често усложнение на миомата по време на бременността е т.нар. „болезнена миома“. Описанието на този синдром включва локална болка, чувствителност при палпация, фебрилитет, гадене, повръщане, нерегулярни маточни контракции, които не водят до промени в шийката. Най-често болката се наблюдава при миома над 5 см. Други от най-честите усложненията на бременността са кървне в първия триместър, а във втория отлепване на плацентата и преждевременно пукване на околоплодния мехур.

 

Влияние на миомата върху протичане на бременността и раждането

Миомните възли с размер по-малък от 3см нямат клинично значение, но при големина над 3см значително се увеличават честотите на аборти, преждевременно раждане, отлепване на плацентата, болезнена симптоматика, Цезарово сечение и др. При бременни с миома поради смутената контрактилна способност на матката могат да се очакват първична и вторична родилна слабост, смущения в отделянето на плацентата, хипотонични и атонични маточни кръвотечения, поради което често се налага мануална екстракция на плацентата с мануална и инструментална ревизия на маточната кухина. При бременни с миома на матката честотата на Цезаровите сечения е два пъти по-висока!

 

Как влияе миомата върху плода?

Уврежданията на плода зависят от времето, когато настъпва локално намаляване на вътрематочното пространство от растящия миомен възел и от размерите на миомния възел/миомните възли. Ако то настъпи в ранни срокове на бременността, може да се наблюдава тератогенен ефект, докато в късни срокове се установява само известен деформитет в някои части на плода (по-малко тегло, засягане на дългите кости на крайниците, главата и някои мускули). При повечето от новородените в постнаталния период се наблюдава спонтанно коригиране на деформациите.