1.    Какво е миома?

Миома на матката е най-честият тумор на женската полова система. Това е доброкачествено и хормонално чувствително образувание. Среща се при по-млади жени - на възраст 25-30 години. За това и съчетанието на бременност и миома не е рядкост.

Етиологията на заболяването не е установена. Рискови фактори за поява на миома на матката са: наднорменото тегло, поликистозните яйчници, диабетът и артериалната хипертония. Установена е и генетична предразположеност – наличието на роднина по права линия с миома увеличава риска за появата й.
 

2.    Къде може да се разполага миомата спрямо матката и плацентата?


Най-често локализацията на миомата се установява в маточното тяло. Следващо по честота разположение е в истмуса на матката (анатомичната връзка на маточната шийка с маточното тяло), където създава затруднения по време на раждането. Според локализацията си в маточната стена е установено преобладаване на интрамуралните и субсерозните възли.


3.    Как се поставя диагнозата?

Диагностицирането на миомен възел по време на бременността е затруднено. Матката и миомата започват бързо да увеличават размерите си и да се размекват – това прави трудно откриването на възела чрез палпация по време на гинекологичен преглед. Също така на мястото на прикрепване на плацентата се появява леко издуване и рамекване, което имитира миома.

Освен чрез палпаторно изследване диагностицирането се извършва и чрез сонография. Тя дава възможност за точно определяне на броя, формата и разположението на възлите. Ехографските прегледи позволяват откриването на образуванието, но често поради некротични промени в центъра на миомния възел, то се диагностицира като яйчникова киста.


4.    Как бременността влияе на миомата?

Маточните миоми увеличават размерите си по време на бремеността под действие на естрогените и прогестерона. Причината за това е, че клетките на миомата имат повече на брой естрогенови рецептори спрямо нормалния миометриум. Най-често нарастването на образуванието се дължи на хиперемия (по-добро кръвоснабдяване), оток и хипертрофия на изграждащите го клетки.

NEWS_MORE_BOX


Често пъти миомните възли се диагностицират за първи път по време на бременност. Преди забременяването те са били с малки размери и не е било възможно визуализирането им при ултразвуков преглед. Малките миомни възли нарастват най-вече във втори и трети триместър,а големите – в първи.


5.    Как влияе миомата на протичането на бременността?

Миомни възли с размери под 3 см нямат особено клинично значение за протичането на бременността. При големина над 3 см значително се увеличава честотата на преждевременното раждане, отлепването на плацентата, поява на “болезнена миома”.

“Болезнената миома” е най-вече срещащото се усложнение. Изразява се в поява на болка, субфебрилитет, гадене и повръщане. При някои от пациентките се наблюдават нерегулярни маточни контракции, които не са причина за промяна в маточната шийка. Тези оплаквания се появяват обикновено при възел с размери над 5 см.

Ако миомата се намира зад плацентата или в долния утеринен сегмент, настъпват усложнения по време на раждането. Смутена е контрактилната способност на матката, което се проявява с родилна слабост, трудности при отделянето на плацентата, маточни кръвотечения. Понякога се налага родоразрешението да се извърши чрез Цезарово сечение.

Увелиените размери на маточния възел оказват влияние върху развитието на плода. Те заемат част от вътрематочното пространство и водят до деформация в някои плодни части – нарушава се развитието на дългите кости на крайниците, главата и някой мускули. Важното е, че след раждането голяма част от деформациите се възстановяват спонтанно.

Поведението при наличие на миомен възел по време на бременност е консервативно. Необходимо е периодично наблюдение и токолитична терапия, за да се предотвратят усложнения като преждевременно раждане и отлепване на плацентата.