Мегалобластната анемия е свързана с нарушен синтез на ДНК при младите еритроцитни клетки, в резултат на което те не могат да функционират по предназначение и да доставят кислород до клетките. Това състояние се описва като анемия. Среща се сравнително рядко. 


Причините за мегалобластната анемия са дефицит на витамин В12 и фолиева киселина. По изключение се дължи на левкоза, химиотератия с цитостатици, натравяне с арсен.


Дефицитът на витамин В12 обикновено е свързан със заболявания на стомаха, тънките черва, задстомашната жлеза, при които се нарушава усвояването му. Появява се при промени в епителната тъкан, особено в стомашно-чревния тракт.


При пернициозна анемия се наблюдава нарушен синтез на ензим от стомаха, който е необходим за усвояването на витамин В12 от храната. При прием на високи дози обаче, той може да се усвои дори при липса на ензима.
Пернициозната анемия се провокира от автоимунно заболяване, което уврежда клетките на стомашната лигавица.


Дегенеративни изменения в нервната система – на мозъка, гръбначния мозък, периферните нерви, също са причина за дефицит на витамин В12.


***
Витамин В12 съдържа кобалт. Попадайки в стомаха витаминът се свързва с гликопротеин и по-късно се абсорбира от тънкото черво. По-нататък се съединява с траскобаламин, който го доставя до клетките на различни тъкани.


Витамин В12 или цианокобаламинът е коензим, който играе важна роля в метаболизма на фолиевата киселина – участва в пренасянето на киселината до клетките.
 


Организмът се нуждае от 1 мкг витамин В12 дневно.




Витамин В12 се намира в продуктите от животински произход - черен дроб, яйца, мляко.


***
По принцип организмът разполага със запаси, тъй като има рециркулация на витамина между червата и черния дроб. Това е и причината симптомите на дефицит да се проявят след нарушено усвояване на витамина от стомашно-чревния тракт.


Показания за назначаване на витамин В12 са обусловени от дефицита му, наличие на мегалобластна анемия и неврологични разстройства.

 

Част от симптомите са:

  • обща отпадналост,
  • бърза уморяемост,
  • бледост,
  • задух,
  • болка в гърдите,
  • зрителни нарушения,
  • световъртеж,
  • главоболие,
  • невъзможност за съсредоточаване,
  • сънливост и непълноценен сън,
  • чувство на студ без да има отношение към околната температура.

 

Засегнатият се оплаква от прояви на хроничен атрофичен гастрит – тежест в горната част на корема, диария. Наблюдават се трофични изменения на лигавиците, зачервен и изгладен език.


Неврологичният синдром се проявява с „мравучкане“, изтръпване на ръцете и краката, рядко се срещат спазми. Възможно е състоянието да се отрази временно на походката. 


Втора част на материала