Следродилните кръвоизливи са основата причина за смърт сред родилките. Според Световната здравна организация (СЗО) ежегодно 127 000 жени умират в резултат на постпартален кръвоизлив. Като основна причина за развитието на следродилен кръвоизлив се смята маточната атония.

 

С термина постпартален (следродилен) кръвоизлив се означава загубата на повече от 500 мл кръв при нормално раждане или на повече от 1000 мл кръв при раждане чрез Цезарово сечение. За нормално е прието при раждане да се губи около 500 мл кръв, като загубата на по-големи количества води до намален обем кръв (хиповолемия) и съответните усложнения. Следродилен кръвоизлив, настъпил в първите двадесет и четири часа след раждане, се означава като първичен. Появата на кървене след 24-тия час до шеста седмица след раждане се определя като вторичен постпартален кръвоизлив.


 

Следродилните кръвоизливи се развиват бързо, нужна е своевременна реакция и предприемане на действия и в голяма част от случаите приключват фатално. Поради сериозността си състоянието трябва да се превентира. Установено е, че по-висок риск от развитие на следродилен кръвоизлив имат жени с многоплодна бременност; такива, раждащи за пореден път; родилки, носещи ненормално голям плод (фетална макросомия). Повишен риск имат и бременни с аномалии на плацентата – плацента превия или плацента акрета. Плацента превия е състояние, при което плацентата се разполага в долния маточен сегмент, докато при плацента акрета плацентата враства в маточната стена.

 

Други фактори, които увеличават риска от постпартален кръвоизлив, са високото кръвно налягане по време на бременност (прееклампсия и еклампсия), наднорменото тегло, усложненото и продължително раждане, повишеното количество околоплодна течност (полихидрамнион) и др. В около 70-75 % от случаите следродилният кръвоизлив се дължи на маточна атония.

 

Маточната атония е състояние, при което матката загубва способността си да се съкращава непосредствено след третия етап на раждането, по време на който се изхвърлят плацентата. При нарушен контрактилитет спиралните артерии на ендометриума, които кървят след отделяне на плацентата, не могат да бъдат притиснати и възниква загуба на голямо количество кръв. В резултат на загубата на кръв (хиповолемия) пациентката развива анемия, наблюдават гадене, повръщане, виене на свят. Най-тежкото усложнение е развитието на хеморагичен шок, при което кръвното налягане спада драстично, пулсът е учестен и шоковият индекс има стойност над 1 - шоковият индекс е отношение на пулса към систолното артериално налягане). Хеморагичният шок е животозастрашаващо състояние!

 

Установяването на постпартален кръвоизлив става чрез следене на количеството отделена след раждането кръв. При съмнение за кръвоизлив се извършва тазово изследване, при което се проверява за части задържана плацента или за наличие на кръвни съсиреци. Измерва се кръвното налягане и пулса, назначават се кръвни изследвания, от които водещо значение в случая има нивото на хемоглобина.

 

Овладяването на следродилният кръвоизлив трябва да бъде незабавно. При голяма загуба на кръв се назчава кръвопреливане, преливат се и електролити за повишаване на общия обем течности в организма. Най-важното в случая при маточна атония е стимулирането на маточните съкращения и прекъсване на кървенето от маточните артерии. Възможно е да се започне с масаж на матката, съчетан с вливания на окситоцин. Масажът на матката се извършва като едната ръка на гинеколога е във влагалището на жената и притиска маточното тяло, докато другата ръка, през коремната стена, осъществява притискане на маточното дъно. С това се цели възстновяване на маточните контракции.

 

Прилагат се утерокинетични и утеротонични лекарствени средства. Към утерокинетичните се отнасят окситоцинът и простагландиновите препарати (напр. карбопрост, динопрост). Те тримулират съкращенията на миометриума, увеличават по сила и  честота маточните контракции, но дейтват релаксиращо върху маточната шийка. Утеротоничните препарати, към които се отнася метилергометринът, предизвикват тонични съкращения на маточната мускулатура и могат да доведат до маточна тетания. По тази причина утеротониците са противопоказани за стимулация на раждане и се прилагат при постпартални кръвоизливи.

 

Друг метод за спиране на маточния кръвоизлив е прилагане на балон на Бакри или катетър на Фоли, които притискат и спират кървенето от маточните артерии. При невъзможност за овладяване на маточната атония и кръвоизлива се прибягва до отстраняване на матката (хистеректомия).

 

Обикновено след следродилен кръвоизлив родилките страдат от анемия, която се коригира чрез прием на желязо. Съществуват около 15 % вероятност за повторно развитие на следродилен кръвоизлив при следваща бременност.