Мая Бонева: Да си акушерка трябва сърце!

Мая Бонева е главна акушерка в Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Света София“ от 2013 г. Тя има клиничен опит в родилна и операционна зала в Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ и ПСАГБАЛ „Света София“. Трудовият ѝ стаж е над 35 години.

Пред Puls.bg акушерката Мая Бонева говори за топящата се професия, за отношението на младите към нея, за важността на родилната помощ в системата на здравеопазването и защо, за да си акушерка, трябва преди всичко сърце.

- Г-жо Бонева, с какви мисли посрещате Деня на родилната помощ, на фона на топящия се брой акушерки в страната, неизпълнените обещания към професията и проблемите в сектора?

За мен Бабинден е специален. Празнувам го вече над 35 години – първия път беше още с колегите в акушерското училище и оттогава знам, че е важен ден както за мен като личност, така и за професията.

Но днес го посрещам с доста тревога, защото акушерките са изключително малко. Недостигът им е осезаем за всички – и за нас, и за пациентите. Акушерството е една изключително значима за обществото професия, със сериозно присъствие до майките и жените изобщо. Тя, заедно с професията на медицинските сестри, са гръбнакът, върху който се изгражда всичко останало в системата на здравеопазването. Не случайно Световната здравна организация обяви 2020 г. за година на медицинските сестри и акушерките.

Проблемът е сериозен, защото, когато ние работим в условия на недостиг на кадри, не бихме могли да дадем нужната професионална и качествена грижа на жените. А мястото на акушерката не е само до родилката – то е и до подрастващата девойка, до жената в зряла възраст, до жената, която навлиза в менопауза. Тя винаги е била и ще бъде най-доверения и близък човек на жената, който има достатъчно знания и професионални качества, за да я насочи към правилния специалист, да обсъди проблемите и ситуациите и да даде ценен съвет.

- Като че ли мястото на този съветник на жената в последните години остана в сянката на лекарите?

Ние винаги сме работили в екип. Без това да е пречело на дейността на акушерката като съветник на жената - да ѝ отдели време, да ѝ разкаже как ще протече раждането, какво да очаква, как да се приготви и т.н.

Днес наистина тази връзка е разпокъсана поради недоброто състояние на професията – и заради недостиг на акушерки в системата на здравеопазването, и като условия на труд. Голям процент от колегите са в напреднала възраст и заслужават само чест и почитания за това, че имат сили да работят и все още да бъдат полезни. Но след тях?

- По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи акушерките у нас са около 3000, както споменахте - голяма част в пенсионна възраст. Кои са правилните стъпки за връщането на достойното положение на тази незаменима професия?

В акушерското училище постъпих на 18 години. Днес, наблюдавайки обучаващите се бъдещи колеги, ми прави впечатление, че възрастовата характеристика е много по-висока. Няма ги тези ентусиазирани 18-годишни момичета, които приемат акушерството като своя лична мисия. Факт е, че много неща се промениха от времето на моето обучение – условията, обществото, мотивацията у младите хора. Тази година във Факултета по обществено здраве, обучаващите се студенти в нашата специалност, са около 30. И това е за цяла София - капка в морето.

А професията е уникална и си заслужава да бъде избрана. Трудно е да бъде описана, но искам да кажа на младите, че не всичко е пари. Да, те са важни, но в нашата професия те не са всичко.

- Разбира ли обществото каква точно е ролята на акушерката днес?

Работя в специализирана болница по акушерство и гинекология и във всички отделения тук, работят акушерки. Ние сме на първа линия още в приемния кабинет, където акушерката трябва да създаде връзка с пациентката, респект, уважение, но най-важното е да създаде силна връзка и доверие в комуникацията с медицинските специалисти. Акушерки работят в родилна зала, в операционните зали, в патологията, където се проследяват проблемните бременности, в кабинета по репродуктивно здраве, а в неонатологията грижите за новородените бебета са изцяло в ръцете на акушерките. Това са много добре подготвени специалисти. Задълженията ни са много, но това е нашата работа.

- Много мостове през годините бяха изгорени – един от тях бяха женските консултации. Какво отне това в общуването между акушерка и родилка?

Женската консултация съществува, но под друга форма. В нашата болница имаме възможността да се работи в екип – лекар и акушерка, и това на едно доста високо професионално ниво. Но липсва точно този момент на отделяне на повече време на бъдещата майка за разговор и подготовка.

Липсва ни общуването, поради натовареността на професията ни. Ние сме хората, пред които майките най-често започват с: „Може ли да задам въпрос, но моля не го считайте за глупав!“. Няма глупав въпрос, казвам им всеки път. Сега е времето на всички въпроси, а акушерката е човекът, който трябва да бъде попитан за всичко. И лично аз им разказвам една приказка – в нея е личният ми опит и отношение като професионалист. 

- Как започва Вашата лична приказва в акушерската професия?

С неуспешно кандидатстване по медицина, но много исках да бъда в тази среда и реших да опитам с акушерство. Попаднах в професията и за миг не съжалявам. Това се оказа моето място – от 1979 г. досега.

- Как се става акушерка днес, и във времето, в което Вие поехте по този път?

Много неща се промениха. Не говоря за правилата – те са гръбнакът, но след 1989 г. ние, акушерките потърсихме повече свобода в това да общуваме с родилките и жените. Смятам, че това е голяма и важна промяна.

Родилките също се промениха – по-информирани и по-изискващи са и това е позитивна крачка напред. Така комуникацията е далеч по-лесна и ефективна, а все пак говорим за незабравими моменти в живота, които трябва да бъдат изживени по най-позитивния начин.

- Това ли е и винаги ще бъде мисията на акушерката?

Да. Раждането е неповторим момент за всяка жена и трябва да бъде наситен с най-хубавите емоции, защото се ражда новия живот. И няма нищо по-голямо от това. Всяко дежурство е наситено с много работа и емоции – най-хубаво е, когато то завършва с усмивки. Живо и здраво бебе, здрава майка и щастливи лица, сълзи от радост. 

- Агресията срещу медиците, за съжаление, е актуална и широко дискутирана тема – срещате ли я в практиката си или преобладава благодарността в очите на родителите?

Когато един лекар, медицинска сестра или акушерка е в кабинета и приема пациент, той е там, за да върши своята работа. Затова не проумявам как следващия, който идва, може да прояви агресивно поведение. Недопустимо е.

С грубо поведение съм се сблъсквала, но някак съм успявала да овладея емоциите и ситуацията. Никой не влиза в заведение или фризьорски салон с идеята да се бие и ругае. Защо към нас? И най-вече към екипите на спешна помощ? Необяснимо е! Това е проблем на обществото, върху който трябва да се работи. Хората, които спасяват живота на хората заслужават уважение!

- Какво бихте казали на момичетата, които ще поемат по Вашия път? Как бихте ги спечелили?

Печели се човек, който е готов да даде малко повече от това, което ще получи. Трябва сърце. Парите не са единственият фактор, който те води напред в професията. Важни са знанията, уменията, висок професионализъм и отношение към пациента. Да, разбира се, те имат значение, но не са всичко. Това е професия, в която трябва да си готов да се раздадеш.