Бременността е период, по време на който жените трябва да бъдат изключително внимателни за това каква храна приемат, за степента на физическото си натоварване, за средата, в която работят, за процедурите, на които се подлагат и не на последно място – за медикаментите, които е позволено да приемат. Съществуват различни групи лекарства, като някои от тях са съвместими с бременността, но само след консултация със следящия акушер-гинеколог и при съобразяване на отношението полза-риск.

 

С тенденцията за увеличаване на възрастта за първо раждане сред жените се увеличава и делът на пациентките с придружаващи заболявания. Голяма част от тези заболявания се нуждаят от непрекъсната терапия, поради което голяма част от бременните са на определено медикаментозно лечение. Познаването на влиянието върху плода и дългосрочните ефекти от приема на лекарства върху развитието му е от изключително важно значение за съобразяване на дозата и рисковете в резултат на употребата им.


 

Медикаментите, приложени по време на бременност могат да имат токсично, тератогенно (водещо до развитие на тежки вродени малформации) или летално действие. Разбира се, съществуват и лекарствени групи, които са съвместими с бременността и не водят до проблеми в структурното и функционалното развитие на плода. Действието на един медикамент върху развиващия се плод зависи от някои фактори, по-важните от които са: доза на медикамента, общо състояние на бременната, възраст на плода, механизъм на действие на лекарството.

 

Според това през кой период от развитието на ембриона/фетуса се прилагат медикаментите се разделят на три групи:

 

1. Лекарства, прилагани в предимплантационния период и периода на нидация (имплантация) – този период обхваща първите 5 до 14 дни след настъпилото оплождане. Прием на медикаменти през този период може да завърши летално или не за концептуса, т.е. приемът на лекарства през този период е на принципа „всичко или нищо“. Повечето от жените през предимплантационния и имплантационния период не знаят за състоялото се оплождане, което може да доведе до несъобразен прием на несъвместими с бременността медикаменти;

 

2. Лекарства, приемани през периода на органогенеза (ембриогенеза) – времето от 15-ти ден след оплождане до края на 8 гестационна седмица (г.с.). Периодът на органогенеза е свързан с формиране на всички органи и системи, като всеки орган има свой критичен период на образуване. Приемът на медикаменти по време на органогенеза може да доведе до аборт, до развитие на тежки анатомични малформации или да причини метаболитени нарушения, чиято проява да бъде години след раждане на детето;

 

3. Лекарства, приемани през периода на фетогенеза – от 9 г.с. до раждането на плода. Тъй като органогенезата през този период е приключила нарушенията, които могат да настъпят, са по-малки, напр. малки анатомични дефекти или нарушения във физиологичното развитие на индивида.

 

Според отношението риск/полза за плода медикаментите се разделят в 5 категории (PCR – Pregnancy Risk Category). Разделянето на лекарствата в тези категории е извършено въз основа на изследване действието им:

 

PCR A – медикаменти, за които при проучвания се установява, че не носят риск за плода по време на цялата бременност. Към тази група се отнасят напр. фолиева киселина;

 

PCR B – проучванията при животни не показват риск за плода при бременност, но няма достатъчно данни за приложението на лекарствата при хора;

 

- PCR C – няма достатъчно проучвания при хора за приложението на тази група лекарства, но при проучванията при животни се наблюдават тератогенни увреждания. Употребата на тези медикаменти е оправдана и позволена само когато ползите превишават рисковете;

 

- PCR D – медикаменти, показващи тератогенно действие при хора. Прилагат се само при животозастрашаващи заболявания на бременната;

 

- PCR X – лекарства, които изрично са противопоказани при бременни жени.


Желателно е употребата на медикаменти по време на бременност да бъде сведена до минимум. Все пак съществуват състояния, които застрашават живота на плода и на майката и които налагат лечение. Приложението на медикаменти в тези случаи трябва да бъде строго контролирано, добре дозирано и стриктно проследявано.

 

Едни от най-честите медикаменти, изписвани при бременност, са витамините. От тях по-често прилагани и безвредни за плода са фолиевата киселина (витамин В9), която е особено важна за правилното формиране на невралната тръба; витамин С, витамин Д и др.  Непрепоръчителен при бременност е приемът на витамин А, тъй като при предозирането му се наблюдават тератогенни ефекти върху плода.

 

Приемът на всяко лекарство при бременност трябва да става след консултация и при проследяване от акушер-гинеколог.