Плацентарният период обхваща времето от раждането на плода до раждането на плацентата. Обикновено кръвозагубата е около 200-250 мл и се понася добре от родилката. Понякога може да превиши 500 мл и, ако майката няма придружаващи заболявания, да не се отрази на общото й състояние.
 
Всяко кръвотечение в трети период на раждането, което надвишава 700 мл, се счита за опасно и изисква откриване и предотвратяване на причината му, както и активно наблюдение на родилката в последващите часове.
 

Но какви могат да бъдат причините за кървене?

 

1. Кървене от разкъсвания на меките тъкани на родилния път

 
В повечето случаи откриването на разкъсаните кървящи тъкани не е трудно, тъй като след раждането на плацентата задължително се извършва оглед с валви на мекия родилен път. Най-силни и профузни са кръвотеченията от кантовете на маточната шийка, защото са богато кръвоснабдени от кръвоносен съд с високо артериално налягане, клон от маточната артерия. Тежките разкъсвания и профузните (обилни) кръвотечения се наблюдават по-често при налагнето на форцепс, вакуум – екстракция на плода и манулна помощ при седалищно раждане.
 
За да се определи откъде е кървенето, се прилага един прост тест – матката се масажира ръчно през коремната стена, което стимулира контрахирането й. Ако кървенето спре, то вероятно се е дължало на хипотония (намаелн тонус) на маточната мускулатура. От особена важност е матката да се контрахира добре след раждането на плацентата, за да обтурира (запуши) разкъсани кръвносни съдове, които могат да са причина кървене.
 
Ако въпреки масажирането на матката кръвотечението продължи, се касае за разкъсване на мекия родилен път. Разкъсванията на клитора и входа на влагалището кървят обилно поради доброто си кръвоснабдяване.
 

2. Кръвотечения, дължащи се на неправилно протекъл плацентарен период


Този тип кръвотечения се дължат на промяна в контрактилитета на маточната мускулатура - хипотония на миометриума, водеща до частично отлепване на плацентата. Причините за това са разнообразни – вътрематочна инфекция, многоводие, многоплодна бременност, водещи до преразтягане на матката, продължително раждане.
 
След раждането на плода маточната мускулатура е отпусната (хипотонична). Последват слаби и продължителни контракции, чрез които маточните стени се адаптират към намаленото по обем маточно съдържимо. Това довежда до отлепване на плацентата. Когато контракциите са слаби по интензитет и продължителност, плацентата се отлепва частично, като кръвоносните съдове на плацентарното място остават отворени, трудно тромбозират и кървят. Грубият масаж на матката или грубият натиск през коремната стена имат същия ефект.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Хипотонията на маточната мускулатура може да се дължи и на обезболяващи медикаменти, приложени в хода на раждането на плода. Ето защо обезболяването при раждането невинаги е за предпочитане, особено когато би изложило на риск живота на майката в първите часове на пуерпериума.
 
Частично отлепване на плацентата се благоприятства и от мястото й на прикрепване в маточната кухина. Контракции ангажират предимно предна и задна стена на матката, където мускулатурата е най-добре развита. В областта на кантовете и маточните тръби миометриумът е по-тънък. Частите на плацентата, прикрепени към тях, се отлепват по-трудно и продължително, което създава условия за по-голяма кръвозагуба.
 
Тежки отклонения в протичането на плацентарния период се наблюдават и при някои видове плацента – акрета, инкрета и перкрета.  В тези случаи пълното отлепване на плацентата е невъзможно поради прикрепване на хориалните въси дълбоко в маточната стена. Кръвотечението не спира дори при добре контрахирана матка. Поради обилната кръвозагуба при врастнала плацента, застрашаваща живота на майката, лечението е единствено оперативно – отстраняване на матката.