Постпарталният кръвоизлив е най-честото и опасно усложнение на раждането. 

 

По дефиниция се определя като кумулативна загуба на кръв, по-голяма от 1000 мл с признаци и симптоми на хиповолемия в рамките на 24 часа след раждане, независимо от пътя на раждането (естествено или чрез Цезарово сечение). 


 

Първичният следродилен кръвоизлив е кървене, което се появява през първите 24 часа след раждането, докато вторичният следродилен кръвоизлив се характеризира като кървене, което се появява от 24 часа до 12 седмици след раждането. 

 

Потенциалните причини, водещи до остър постпартален кръвоизлив могат да се разделят главно на първични и вторични. Основните причини за следродилния кръвоизлив включват атония на матката, руптура на матката, задържане на плацентарни части, инверсия на матката, анормална плацента или нарушения в коагулацията.

 

Атонията на матката или липсата на ефективно контрахиране на матката е най-честата причина за следродилния кръвоизлив. Следродилният кръвоизлив при предишна бременност е значителен рисков фактор при последващи раждания.

 

Като вторични причини за постпартален кръвоизлив се посочват инфекции, субинволуция на мястото на плацентата и наследствен дефицит на коагулация.

 

Рисковите фактори за следродилна хеморагия зависят от етиологията на кръвоизлива. Фактори за атония на матката включват висок паритет на майката, хориоамнионит, продължителна употреба на окситоцин, обща анестезия и състояния, които причиняват повишено раздуване на матката като многоплодна бременност, полихидрамнион, фетална макрозомия и маточни фиброиди. 

 

Рисковите фактори, които могат да доведат до инверсия на матката, включват прекомерно издърпване на пъпната връв, къса пъпна връв и имплантиране на плацентата. Рисковите фактори за руптура на гениталния тракт включват оперативно вагинално раждане и бързо раждане. 

 

Задържаната плацента и анормалната плацента са по-чести, ако при раждането се забележи непълно отделена плацента, присъства сукцентуриатен дял на плацентата или  анамнеза за предишна операция на матката.

 

Коагулационните аномалии са по-чести при пациентки с анамнеза за интраутеринна смърт в миналото, разкъсване на плацентата, сепсис, дисеминирана интраваскуларна коагулопатия и при тези с анамнеза за наследствен коагулационен дефект.

 

Лечението и управлението на следродилния кръвоизлив са фокусирани върху реанимацията на пациента, като същевременно се идентифицира и лекува конкретната причина.

 

Поддържането на хемодинамичната стабилност на пациента е важно за осигуряване на непрекъсната перфузия на жизненоважни органи. Внимателната директна оценка на кумулативната кръвозагуба е важна и фокусът трябва да бъде върху ранното осигуряване на кръвни продукти за масивна трансфузия.

 

Бързото идентифициране на причината за следродилния кръвоизлив и започването на лечението трябва да се извършват едновременно. 

 

Ако следродилният кръвоизлив се дължи на атония на матката, методите на лечение включват прилагане на утеротонични средства, тампонада на матката, емболизация на тазовата артерия и хирургично лечение.

 

Докато окситоцинът се дава рутинно по време на раждането, допълнителни утеротонични медикаменти могат да се комбинират с бимануален масаж при първоначален отговор на кръвоизлив. Утеротоничните средства включват окситоцин, алкалоиди на ерго и простагландини. 

 

Библиография:

Shakur H, Beaumont D, Pavord S, Gayet-Ageron A, Ker K, Mousa HA. Antifibrinolytic drugs for treating primary postpartum haemorrhage.
Changede P, Chavan N, Raj N, Gupta P. An Observational Study to Evaluate the Maternal and Foetal Outcomes in Pregnancies Complicated with Jaundice. 2019