Вагиналното течение след раждането се означава като лохии. Състои се от кръв, слуз, маточна тъкан и други тъкани от матката. Има три етапа на кървене от лохиите. Кървенето е силно през първите няколко дни, но намалява с течение на времето. Това може да продължи няколко седмици.
Лохиите са нормална част от следродилния оздравителен процес и обикновено не причиняват усложнения.
Всеки човек е различен, но като цяло кървенето след раждане следва подобна прогресия по цвят и количество. Започва като кръв, преди да се стесни до отделяне на белезникава слуз.
Лохията е тъмно или яркочервена за поне три или четири дни след раждането. Течението е тежко и може да се наблюдава отделяне на малки съсиреци.
След около седмица лохиите стават по-воднисти и преминават в розовокафяв цвят. Течението е по-леко. Десет до четиринадесет дни след раждането, лохиите се променят и стават с кремав или жълтеникаво-бял цвят.
Постпарталното кървене има три етапа. Продължителността на всеки етап и начинът, по който изглеждат лохиите, може да варира.
- Първият стадий на кървене се означава като лохия рубра. Той се характеризира с отделяне на тъмна или яркочервена кръв, продъжава около три до четири дни. Кървенето през този стадий наподобява кървенето по време на менструален цикъл. Отделянето на малки съсиреци е абсолютно нормално. Също така голяма част от жените съобщават за болка ниско в корема през този етап.
- Лохиа сероза е терминът за втория стадий на лохиите. Течението вече е с розаво-кафяв цвят, той е с по-водниста консистенция и продължава от четири до дванадесет дни. Отделянето на съсиреци не е характерно за този стадий.
- Лохиа алба е последният стадий на лохиите. Той включва отделяне на жълтеникаво бяло течение, с примес на малко или никаква кръв. Продължава от около 12 дни до шест седмици.
След раждането матката „започва на чисто“ и отделя всякаква кръв, тъкан и други материали от месеците на бременността. Лохията се състои от кръв, ендометриална тъкан, амниотична течност, фетални мембрани, бактерии и микроорганизми и цервикална слуз.
Общата продължителност на кървене след раждане варира при различните жени, но обикновено продължава около 6 седмици, а в някои случаи и до осем.
Има някои прилики между менструалната кръв и лохиите. И двете имат различна миризма и започват като тъмночервен, обилен секрет. Лохиите и менструалната кръв си приличат по това, че кървенето намалява постепенно преди да изчезне напълно.
Най-голямата разлика между двата вида секрет е, че лохиите продължават много по-дълго. Типичният менструален цикъл е с продължителност около една седмица. Лохията продължава около шест седмици при повечето жени.
През периода на следродилно кървене е препоръчително използването на дамски превръзки, а не на тампони, тъй като съществува голяма опасност от развитие на бактериална инфекция. Също така е препоръчително ограничаването на сексуалните контакти.
Изключително важно е да се наблюдава съставът и количеството на отделения секрет. Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, ако:
- Цветът на лохиите продължава да е ярко червен след първата седмица от раждането.
- Лохиите са толкова обилни, че е необходима смяна на превръзката през по-малко от един час.
- В лохиите се откриват големи кръвни съсиреци.
- Отделеният следродилен секрет е с неприятна миризма, което говори за развитие на бактериална инфекция.
- Налице е висока температура.
- Налице е болка, ниско в абдоминалната област.
При всеки един от изброените случаи е необходимо да се реагира бързо и да се потърси лекарска помощ, тъй като може да се касае на следродилен кръвозилив, което е животозастрашаващо състояние.
Референции:
1. American Academy of Family Physicians. Recovering from Delivery (Postpartum Recovery). (https://familydoctor.org/recovering-from-delivery/)
2. Fletcher S, Grotegut CA, James AH. Lochia patterns among normal women: a systematic review. (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23101487/) J Womens Health (Larchmt)..
3. March of Dimes. Your body after baby: the first 6 weeks. (https://www.marchofdimes.org/pregnancy/your-body-after-baby-the-first-6-weeks.aspx)
4. Sherman D, Lurie S, Frenkel E, Kurzweil Y, Bukovsky I, Arieli S. Charactpubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10772198/