Приблизително при 40 до 60% от жените на възраст 35-годишна възраст има риск от формиране на доброкачествени образувания на маточното тяло. Такива се установяват и по време на бременността. Тогава обаче диагностицирането им невинаги е лесно. Причината е, че в някои случаи е трудно различаването на фиброзните разраствания от удебеляването на мускулния слой на матката, което е характерно за бременността.


Повечето миоми нарастват по големина през първите 3 месеца (първия триместър) на бременността. Причината е, че растежът е пряко зависим от увеличаващото се количество на хормона естроген.


Голяма част от пациентките с диагностицирани миомни възли са асимптомни. Проявите зависят в най-голяма степен от местоположението, размера и броя на миомите. Приблизително 10 до 30% от жените с миома на матката развиват усложнения по време на бременност.



Честотата на спонтанните аборти се увеличава значително при бременни жени с миома в сравнение с контролни групи, като е важно да се отбележи, че размерът на миомата не влияе върху честотата на спонтанен аборт, но множество миоми могат да увеличат честотата на спонтанните аборти в сравнение с наличието само на една миома.


Местоположението на миомата също може да има значение. Ранният спонтанен аборт е по-чест при жени с миоми, разположени в маточното тяло, отколкото в долния маточен сегмент. Механизмът, по който миомите причиняват спонтанен аборт, все още остава ненапълно изяснен. Повишената маточна раздразнителност, както и компресиращият ефект на миомите, компрометиращ кръвоснабдяването на развиващата се плацента, се посочва като базов за предразположеността към аборти.


Местоположението на миомата определя и риска от кървене, като кървенето в началото на бременността е значително по-често, ако плацентата се имплантира близо до миомното образувание.


Според проучвания растежът на плода не се влияе от наличието на миома в матката. Въпреки че някои данни са противоречиви и резултатите показват леко завишен риск от раждане на дете с по-ниско тегло. В редки случаи големи миоми могат да компресират и деформират маточната кухина, което може да окаже влияние и върху плода. Има съобщения за фетални аномалии при жени с големи субмукозни миоми, включително странична компресия на черепа – водеща до неговото удължаване, тортиколис и други.


Поради промяна във формата на матката, някои по-големи миоми могат да компрометират миометралните контракции, което води до атония (слабост) на матката и развитие на следродилен кръвоизлив.


Източници:
https://www.medinfo.bg/spisanie/2021/2/statii/mioma-i-bremennost-3410
https://www.webmd.com/women/uterine-fibroids/what-if-i-have-uterine-fibroids-while-pregnant