Травмата е водещата причина за неакушерска смърт при бъдещите майки, засягаща 7% от всички бременности.
Най-често травми се наблюдават през третия триместър. Голямата травма е свързана със 7% от майчината и 80% от смъртността на плода.
Повечето травми са случайни или непреднамерени.
Когато възникне нараняване, бременната анатомия на майката осигурява отлична защита на плода, като дебелите маточни стени и амниотичната течност помагат за предотвратяване на шок. Въпреки това, плодът става по-изложен на потенциално нараняване, тъй като расте и матката напуска костната защита на таза.
През първия триместър матката е защитена от тазовите кости. Травмата през това време или ще бъде толкова тежка, че ще причини спонтанен аборт или в противен случай няма да окаже въздействие върху развитието му.
Спонтанният аборт е често срещано събитие, което обикновено се случва при една от всеки 5 или 6 бременности. Докато травмата може да причини загуба на бременност през първия триместър, тя е изключително рядка в сравнение с други причини за спонтанен аборт.
Острата травма включва такива видове наранявания като смърт на майката, хеморагичен шок, множество комбинирани фрактури на крайниците, разкъсвания на черния дроб и далака. Травми от такъв тип през първия триместър често се свързват с последващ спонтанен аборт.
Травмата, настъпила през втория и третия триместър, има различни клинични последици, отколкото през първия триместър. През втория и третия триместър дори сравнително малка травма може да има значителни неблагоприятни ефекти върху плода.
Такива неблагоприятни ефекти включват отлепване на плацентата, преждевременно раждане, преждевременно разкъсване на околоплодния мехур, руптура на матката и директно увреждане на плода.
Отлепването на плацентата е най-честата причина за смърт на плода от травма по време на бременност. Силата от травмата може да отлепи плацентата от стената на матката и да доведе до смърт на плода. Руптурата на матката, макар и рядко, обикновено се случва през третия триместър и е свързана с висок риск от фетална и майчина смъртност.
Липсата на ранни признаци на шок при бременна пациентка също могат да доведат до висок риск от майчина и фетална смъртност.
При голяма травма първичната оценка трябва да се съсредоточи върху дихателните пътища, дишането и кръвообращението. След като първичната оценка приключи, вторичната оценка трябва да включва акушерски и неакушерски наранявания и благополучие на плода.
Тъй като в повечето случаи отлепването на плацентата се диагностицира до 24 часа след травмата, състоянието на плода трябва да продължи да се следи най-малко 24 часа, необходимо е да се следи за някои симптоми като най-малко шест маточни контракции или неуспокояващи модели на сърдечен ритъм на плода, вагинално кървене, значителна чувствителност на матката, сериозно нараняване на майката. Ако нито една от тези находки не е налице, пациентката може да бъде изписана за домашно лечение.
Управлението на незначителни травми е ограничено до грижи за разкъсвания или фрактури, обсъждане прием на подходящи аналгетици, консултиране за признаците и симптомите на отлепване на плацентата и осигуряване на подходящо проследяване.
Референции:
1. Mirza FG, Devine PC, Gaddipati S. Trauma in pregnancy: a systematic approach. Am J Perinatol. 2010
2. El Kady D. Perinatal outcomes of traumatic injuries during pregnancy. Clin Obstet Gynecol.
3. Mendez-Figueroa H, Dahlke JD, Vrees RA, Rouse DJ. Trauma in pregnancy: an updated systematic review. Am J Obstet Gynecol.
4. El-Kady D, Gilbert WM, Anderson J, Danielsen B, Towner D, Smith LH. Trauma during pregnancy: an analysis of maternal and fetal outcomes in a large population. Am J Obstet Gynecol.
