След овулацията, на мястото на спукване на стените на фоликула, се развиват нови кръвоносни съдове. След това фоликулът се трансформира в жълто тяло, секретиращо различни хормони, които са от съществено значение за правилното протичане на бременността. При оплождане, яйцеклетката се имплантира в лигавицата на матката - това е процесът нидация, който настъпва около 7 дни след оплождането. След това външният клетъчен слой на яйцеклетката започва да отделя хормона човешки хорионгонадотропин - HCG и неговото ниво нараства много бързо до 8-10 гестационна седмица, удвоява се средно на всеки 31 часа и достига максималната си концентрация около 10-та седмица. През 3-ия месец секрецията на HCG намалява значително и плацентата започва да изпълнява функциите си. Високото ниво на човешкия хорионгонадотропин поддържа жълтото тяло активно в продължение на 3 месеца и по този начин осигурява секрецията на два ключови хормона за бременността: естроген и прогестерон. Анализът на нивата та HCG в урината или в кръвта позволява да се установи бременността, да се наблюдава напредъка на бременността и да се диагностицира непрогресираща бременност.
Прогестерон
Прогестеронът подготвя маточната лигавица за имплантиране на оплодената яйцеклетка. Ако няма оплождане, жълтото тяло спира да се развива и да отделя прогестерон, което води до десквамация - излющване на лигавицата на матката и настъпване на менструация. При бременност жълтото тяло отделя известно количество прогестерон до 9-10-та седмица. През 4-ия месец плацентата започва да изпълнява своите функции - плацентарният прогестерон се метаболизира както в тялото на майката, а така и от плода. Той предизвиква отпускане на всички гладки мускул и задържа плода в маточния мускул през цялата бременност, има съдоразширяващ ефект върху венозните стени, което позволява на тялото да се адаптира към физиологичния увеличен кръвен обем по време на бременност. Това, обаче, може да доведе до запек поради забавено преминаване на фекалните маси през червата, киселинен рефлукс поради по-бавно изпразване на стомаха, спад на кръвното налягане, лошо венозно връщане и други.
Прогестеронът участва в подготовката на гърдите за кърмене и насърчава увеличаването на млечните жлези, заедно с естрогена той потиска лактацията по време на бременност, защото блокира действието на пролактина върху млечната жлеза. Част от прогестерона се използва от бебето за производството на други хормони като адреналин и тестостерон. В края на бременността, под действието на хормон, отделян от хипофизната жлеза на бебето, нивото на прогестерона рязко спада. Релаксиращият му ефект изчезва и мускулните влакна на матката могат да се съкращават по време на контракциите. Нивото на прогестерон в кръвта позволява да се осигури добро протичане на началните етапи на бременността. В комбинация с нивото на HCG, изследването му се използва при диагностицирането на извънматочна бременност когато нивата му стават ниски.
Естрогени
По време на ранната бременност естрогенът се секретира от жълтото тяло, но след 8-та седмица тази роля се поема от плацентата. Плодът също участва роля в секрецията на естроген: надбъбречните му жлези произвеждат андогенен хормон, който, циркулирайки през плацентата, се преобразува в естроген. Естрогените също имат релаксиращо действие върху мускулната тъкан на матката и насърчават растежа ѝ, увеличават сърдечната честота, благоприятстват кръвообращението и функциите на миокарда. Подобно на прогестерона, те помагат за подготовката на гърдите за кърмене, тъй като участват в образуването на пролактина.
Пролактин
Пролактинът се секретира от хипофизата и неговото ниво се повишава постепенно, за да достигне 5 до 10 пъти по-висока концентрация в края на бременността. След това клетките на млечната жлеза започват да отделят коластра, която служи за храна на новороденото през първите дни, докато не започне да се образува кърма.
Референции:
https://www.passeportsante.net/famille/grossesse?doc=hormones-grossesse
