Околоплодната течност обгръща плода в околоплодния мехур. Тя има важно значение за предпазване на бебето от травми и позволява свободните движения в матката – доколкото са възможни. Промените в количеството на околоплодната течност са патологични състояния, причинени от разнообразни фактори.


1.    Хидрамнион - когато околоплодната течност е над 1500 мл

Според степента на увеличение хидрамнионът се разделя на: умерен – до 2000-3000 мл и ексцесивен – достига до 10-15 литра. Според времето си на настъпване може да бъде: остър – увеличението настъпва в рамките на дни и хроничен – увеличението на течността е постепенно.

Причините за наднормено получаване на околоплодна течност - за хидрамнион, не са напълно изяснени. По-голяма част от случаите са описани като идиопатични (неясни). Състоянието се среща най-често при бременни с диабет, многоплодна бременност и аномалии на плода (недоразвит хранипровод и аненцефалия – плодът е без главен мозък).

Симптомите на хидрамнион се дължат на притискане на матката в съседни органи, което причинява тяхното изместване и смущаване на функцията им. Бременната жена се оплаква от затруднено дишане поради повдигане на диафрагмата нагоре, застой на течности в долните крайници и коремната стена, проявяващ се с оток. Ако се притиснат уретерите от уголемената матка, може да настъпи хидронефроза (урината не се отича по нормалния си път, остава в бъбрека и увеличава размерите му).

Хроничният хидрамнион, поради бавното си развитие, дава възможност на жената да се приспособи – за това и симптомите са по-слабо изразени. Острият хидрамнион обаче предизвиква повишен маточен тонус и риск от аборт или преждевременно раждане.

Диагнозата се поставя лесно при ултразвуково изследване. Забелязва се матка, по-голяма от съответните за срока на бременността размери, трудни за аускултация детски сърдечни тонове и трудно определящи се части на тялото на плода при палпация.

Лечението на хидрамниона е чрез медикаменти или чрез хирургична намеса. Даването на медикаменти под стриктно медицинско наблюдение може да намали значително количеството на околоплодната течност.


 

 NEWS_MORE_BOX

При хирургичното лечение се извършва амниоцентеза – през коремната стена до амниотичното пространство се вкарва игла, през която свободно изтича околоплодна течност. Източват се не повече от 1500 мл, тъй като съществува риск от бързо намаляване обема на матката и отлепване на плацентата.


2.    Олигохидрамнион – намаление на околоплодната течност преди термин под 500 мл


Етиологичните причини при олигохидрамниона също не са напълно изяснени. Счита се, че следните фактори имат значение за развитието му:

Преносване на бременността, при което с всяка преносена седмица количеството на околоплодната течноста намалява значително;

Нарушена цялост на околоплодния мехур;

Дехидратация на бременната жена;

• Лечение на хипертония (АСЕ – инхибитори).

Клинично олигохидрамнионът се изявява с размери на матката, по-малки от съответния срок на бременността, лесна палпация на части от тялото на плода и аскултация на детските сърдечни тонове. Жената усеща много добре движенията на бебето. Това понякога й причинява дискомфорт.

Състоянието се диагностицира чрез ултразвуково изследване, което позволява приблизително измерване на количеството околоплодна течност.

Ранното начало на олигохидрамниона е неблагоприятно, но ранното диагностициране прогнозира добра прогноза за протичане на бременността.

Лечението зависи от етиологичния фактор. При дехидратация е необходимо бременната жена да приема големи количества течности.


Пукането на околоплодния мехур е съпроводено с изтичане на околоплодната течност и създава риск за настъпване на инфекция. В този случай се извършва амниотраснфузия – в амниотичната кухина се вкарва катетър, преминаващ през цервикалния канал, и се вливат бавно около 500 мл стерилен разтвор. Амниотрансфузиите могат да се извършват и през коремната стена.