Окситоцинът представлява пептид с девет аминокиселини. Синтетичният хормон се нарича Syntocinon. Като полипептид (белтък, изграден от няколко аминокиселини), окситоцинът се рагражда в стомашно-чревния тракт от ензимите (предимно химотрипсин), поради което се прилага парентерално (интрамускулно или интравенозно). Възможна е и назална апликация, а също и приложение под формата на спрейове.

 

Окситоцинът е хормон, който се синтезира в неврохипофизата, но също и в периферните репродуктивни органи при жени и мъже. Като невромедиатор в централната нервна система окситоцинът е от първостепенно значение за важни поведенчески реакции, емоции и др. Той е основен физиологичен възбудител на спонтанната родилна дейност и лактацията. Специфични стимули за постъпването му в кръвообръщението са разкритието на маточната шийка по време на раждане и актът на сучене при кърмене. 


 

Окситоцинът е от изключително значение по време на раждането. Той индуцира и стимулира по сила и честота ритмичните контракции на гладката мускулатура на бременната матка, а при дискоординирана родилна дейност регулира маточната активност. Високите дози окситоцин увеличават маточния тонус, което крие опасни последици както за майката, така и за плода.


Върху мускулатурата на маточната шийка обаче окситоцинът оказва релаксиращ ефект, което води до разкритие на шийката по време на родилния акт. Под влияние на окситоцина се осъществява и освобождаването на кърмата чрез пряко контахиране на тъканите и каналчетата в млечните жлези.

 

Показания. Хормонът окситоцин е показан за индуциране на раждането при преносване на бременността или преждевременно спукване на околоплодния мехур, при тежки кръвоизливи след раждане, за стимулиране на лактацията и за профилактика на мастит.


Нежелани реакции. Наблюдавано е забавяне на сърдечната дейност на плода след приложение на окситоцин, възможно е и поява на дискоординационна родилна дейност.

 

Противопоказания. окситоцинът не се прилага при пациентки с еклампсия, при аномалии в разположението на плода, преразтягане на матката (при многоплодна бременност), при преждевременно отлепване на плацентата, състояния след секцио.


Окситоцинът обикновено се прилага капково венозно като дозата зависи от появата и интензитета на контракциите. Индуцирането на раждането с окситоцин при преносена бременност обикновено се предшества от естрадиолова сенсибилизация на матката.