Хипотиреоидизмът е състояние на намалена функция на щитовидната жлеза и съответно намалена до липсваща секреция на щитовидни хормони или резистентност към тяхното действие.

 

По време на бременност хипотиреоидизмът се определя като повишена концентрация на ТСХ (тиреоид-асоциирания хормон, синтезиращ се в хипофизата и контролиращ функцията на щитовидната жлеза) над горната граница на триместър-специфичните за бременни жени референтни норми в съответната популация. При липса на такива референтни норми могат да се използват следните триместър-специфични норми:


  • Първи триместър: 0,1 - 2,5 mIU/L;
  • Втори триместър: 0,2 – 3,0 mIU/L;
  • Трети триместър: 0,3 – 3,0 mIU/L.

Измерването на повишени нива на ТСХ налага провеждането на допълнителни изследвания, като ФТ4 (свободен тироксин – хормон, синтезиран от щитовидната жлеза) и анти-ТПО (по-познат като МАТ - антитяло, насочено срещу щитовидната жлеза). В случай на повишени стойности на ТСХ и негативни анти-ТПО, трябва да се изследват също ТАТ (тиреоглобулинови антитела, насочени също към щитовидната жлеза). 

 

Ултразвуковото изследване на щитовидната жлеза може да покаже наличието на хипоехогенност или нехомогенност на паренхима, което насочва диагнозата към автоимунен тиреоидит.

 

Какви рискове крие хипотиреоидизмът при бременност?

Явният хипотиреоидизъм (съчетание от високи нива на ТСХ и ниски на ФТ4) при бременни се асоциира с повишен риск от усложнения, като: преждевременно раждане, спонтанен аборт, прееклампсия, гестационна хипертония, гестационен диабет, ниско тегло на новороденото, неблагоприятни ефекти върху невро-когнитивното развитие на плода, ниско IQ на потомството, кретенизъм.

 

Субклиничният хипотиреоидизъм (съчетание от повишени нива на ТСХ и нормални нива на ФТ4) по време на бременност крие по-малък риск от явния, но все пак състоянието може да се асоциира също с повишен риск от преждевремнно раждане, спонтанен аборт, прееклапсия, гестационна хипертония, гестационен диабет, нарушаване на когнитивната функция на новороденото.

 

Самостоятелен рисков фактор за спонтанни аборти представлява високият титър на тиреоидни антитела (анти-ТПО и ТАТ).

 

Трябва ли всички бременни жени да си изследват функцията на щитовидната жлеза?

Не се препоръчва универсален скрининг при всики бременни жени за заболяване на щитовидната жлеза чрез изследване на ТСХ. Наличието на следните рискови фактори са индикациите за провеждането му:

  • Жени с клинични симптоми за тиреоидно заболяване;
  • Жени с повишени тиреоидни антитела или гуша;
  • Жени след операция на щитовидната жлеза;
  • Жени, провеждащи лечение с левотироксин;
  • Жени над 30-годишна възраст;
  • Фамилност за тиреоидно заболяване;
  • Жени със захарен диабет тип 1 или друго автоимунно заболяване;
  • Жени с предшестващ аборт или преждевременно раждане;
  • Многоплодна бременност;
  • Болестно затлъстяване (ВMI>40 kg/m2);
  • Приложение на амиодарон, литий, йодсъдържащи рентген-контрастни вещества последните седмици преди забременяване;
  • Жени, живеещи в региони с йоден дефицит.

Поведение при хипотиреоидизъм по време на бременност

Явният хипотиреоидизъм налага задължително провеждане на заместително лечение с левотироксин. Приемът му по време на бременност е безопасен както за майката, така и за плода. Необходимо е дозата на левотироксина да се адаптира така, че да се достигнат нива на ТСХ между 0,4 и 2,5 mIU/L. 

 

Жените в репродуктивна възраст, които планират бременност или са с вече установена бременност е необходимо да посетят проследяващия си ендокринолог. Провежданото им лечение с левотироксин трябва да бъде коригирано с повишаване на дозата на медикамента с 25-30% с оглед повишаващите се нужди от щитовидни хормони по време на бременност.

 

Субклиничният хипотиреоидизъм налага включване на заместително лечение с левотироксин при следните случаи:

  • При жените с повишени нива на тиреоидните антитела (антиТПО и/или ТАТ) и ТСХ над триместър-специфичните норми;
  • При жени с нормални нива на антителата, но ТСХ > 4,0 mIU/L.

Оценка на терапията с левотироксин

ТСХ е необходимо да се изследва на всеки 4-6 седмици по време на първия триместър и по веднъж по време на втория и третия триместър. Прицелните нива на ТСХ следва да са в триместър-специфичните норми при бременни. 

 

След раждането дозата на левотироксина трябва да се понижи до изходната от преди забременяването. Нов контрол на ТСХ е необходим да се проведе 6 седмици след раждането