Субективни симптоми и оплаквания отстрана на бременната: (Към първа част на материала)
- Зрителни смущения. Дължат се на вазоспазъм ( спазъм на съдовете в ретината ) и бременната съобщава за нарушено зрение, „размазани образи“, а в последствие и двойно виждане (диплопия). Може да се стигне дори до частична, или пълна слепота.
- Болки в епигастриума. Дължат се на преразтягане на богато инервираната капсула на черния дроб от високите стойности на кръвното налягане. Болката често ирадиира (разпространява) се към гърба. Може също така да има гадене, повръщане, хематемеза (повръщане на кръв и кръвни материи).
- Главоболие. Локализира се в тила или в черепната област. Главоболието при прееклампсия не се повлиява от болкоуспокояващи. Може да е комбинирано с шум в ушите, сънливост, тахикардия ( повишена сърдечна честота).
- Оплаквания от страна на бъбреците - олигурия, анурия (липса на урина), хематурия (кръв в урината) и други.
Еклампсията е остро влошаване на състоянието на бременната или родилката, вследствие на дълго неразпознатото и нелекувано хипертензивно състояние. Характеризира се с поява на тонични и клонични гърчове, по време на които пациентката губи съзнание, а в последствие изпада в различно по продължителност коматозно състояние.
Колкото по-продължителна е комата след гърчовата симптоматика, толкова по-лоша е прогнозата за пациентката. Гърчовете вследствие на високото кръвно налягане, могат да възникнат преди раждането, по време на самото раждане, или непосредствено след него, но рядко след повече от 24 часа след това. За еклампсията е характерно, че тя се появява на фона на дълга по времетраене и нелекувана прееклампсия. В повечето случаи започва със силно, внезапно главоболие дължащо се на исхемия (обезкървяване) на определени зони в мозъка. Днес това състояние се среща много рядко, благодарение на стриктното следене на бременните в женската консултация.
Лечение на хипертонията по време на бременност
В зависимост от тежестта на протичане на заболяването, може да се се предприеме амбулаторно или болнично лечение. По-леките форми могат да се коригират с високопротеинна и безсолна диета, ограничаване приема на богато въглехидратни храни, повишена физическа активност.
За по-тежките форми е задължително медикаментозно лечение с един, или повече препарати, трикратно следене стойностите на кръвното налягане, мониториране на състоянието на плода, както и Доплерово измерване на кръвотока в пъпната артерия и средната мозъчна артерия на плода. Необходимо е да се следи как нараства плода и дали не започва да изостава от гестационната си възраст. При най-малкото съмнение за фетално страдание, при наличие на обратен кръвоток при Доплеровите измервания, при тежки и неповлияващи се медикаментозно хипертонични кризи на майката, се препоръчва родоразрешение, независимо от срока на бременността с оглед намаляване на риска от интраутеринна смърт на плода.
Една от успешно разработените стратегии за превенция на прееклампсията е даването на пациентката на ниски дози аспирин започващо обикновено около периода на първите Доплерови измервания на кръвотока в утеринните артерии - 12-та гестационна седмица.
Това става по време на първия скрининг на бременността - биохимичния скрининг. Когато се установи, че кръвта се движи под голямо съпротивление, тоест има спазъм на съдовете, които хранят матката се препоръчва прием на аспирин с цел разреждане на кръвта и улесняване на кръвотока през тях. Даването на ниски дози аспирин е особено подходящо при жени с фамилна обремененост за тромбофилии, при които има повишен риск от тромбози и прееклампсия. В случаите, в които генетично е доказано, че пациетката има тромбофилия, се започва прием на аспирин още в самото начало на бременността или при необходимост се прилагат нискомолекулни хепарини подкожно.
Жените, които развиват хипертония по време на бременност, трябва да бъдат проследени непосредствено след раждането, както и да бъдат консултирани с оглед риска от появата на хипертония и в последващите бременности. Колкото по-дълго персистира една хипертония след раждането, толкова по-голям е рискът тя да премине в хронична. Хронична хипертония се установява при около 5 % от пациентките и е свързана със задържане на повишени стойности на кръвното налягане за повече от 12 седмици след раждането. Клинично е потвърдено, че колкото по-рано в срока на бременността се диагностицира прееклампсия, толкова по-голям е рискът за поява на заболяването и в следващата бременност.
Хипертензивните усложнения по време на бременност са важна група заболявания и тяхното навременно разпознаване и лечение може да предотврати тежки за майката и плода състояния, както и да намали риска от интраутеринна ретардация или смърт на плода. Адекватните и навременни мерки за лечението на хипертензивните състояния по време на бременност снижават до минимум неблагоприятните последици от тях.
