Щитовидната жлеза е най-голямата жлеза с вътрешна секреция. Намира се в предната част на шията и има два дяла - ляв и десен, които са свързани помежду си. Основната ѝ функция е да синтезира хормоните - тироксин, трийодтиронин и калцитонин, които влияят върху метаболизма, растежа и развитието на човешкия организъм.

 

В зависимост от промените във функцията на щитовидната жлеза, болестите се делят на две групи: с повишена функция - хипертиреоидизъм и с понижена функция – хипотиреоидизъм.


 

Най-честите заболявания на щитовидната жлеза по време на бременност се дължат на автоимунни причини, а патологичните промени във функцията на жлезата оказват неблагоприятно влияние върху протичането на бременността.

 

Хипертиреоидизъм и бременност

За поставяне на диагнозата хипертиреоидизъм е важно установяване на високи нива на общите и свободни фракции на тиреоидните хормони FТ3 и FТ4 и ниски нива на тироид стимулиращия хормон (тиреотропин) TSH.

 

Най-често срещаната форма на хипертиреоидизъм е Базедовата болест. Тя е автоимунно заболяване, свързано с образуването на антитиреоидни автоантитела, които се насочват към TSH рецепторите на тиреоцитите. Едни от класическите симптоми съпътстващи повишената функция на щитовидната жлеза са: тахикардия, диария, тремор, тревожност, емоционална лабилност.

 

Тези симптоми могат да се срещнат и при нормално протичаща бременност и поради тази причина за по-характерен симптом се смята хиперемезисът (над 10-15 повръщания в денонощието), съчетан с диария, загуба на тегло и проксимална мускулна слабост.

 

Протичането на Базедовата болест по време на бременност е свързано с периоди на обостряния и ремисии. В първи триместър на бременността, заболяването има драматичен ход, заради стимулиращото действие на човешкият хорионгонадотропен хормон (ЧХГ), който има сходна структура с този на тиреоид стимулиращия хормон.

 

В първи триместър стойността на бета субединицата на ЧХГ достига максимална стойност до 10-та гестационна седмица и поради тази причина клиничните симптоми на хипертиреоидизма са по-бързо проявени именно в този период. С напредване на бременността, заболяването има по-спокоен ход, но след раждането е възможно да има отново период на влошаване и обостряне.

 

Усложненията за майката в резултат на повишената функция на щитовидната жлеза са: прееклампсия, анемия, инфекции, преждевременно раждане, интраутеринна смърт на плода. Автоимунната активност характерна за Базедовата болест може да причини фетална тиреотоксикоза. Тя настъпва след 24-та гестационна седмица, като тежестта на феталните симптоми са в пряка зависимост от състоянието на майката.

 

Феталната тиреотоксикоза се характеризира с постоянна фетална тахикардия- сърдечна честота над 160 удара в минута, ускорено костно узряване и интраутеринна ретардация (изоставане в гестационната възраст на плода). По време на бременност за доказване на предполагаема тиреотоксикоза на плода, може да се направи кордоцентеза. Методът е свързан с изследване на нивата на феталните тиреоидни хормони чрез добиване на фетална кръв от пъпната връв на плода под ултразвуков контрол.

 

Лечението на хипертиреоидизма е медикаментозно за поддържане на майчино-фетален еутиреоидизъм (нормални стойности на тиреоидните хормони).

 

Тиреостатиците се прилагат в намаляваща доза в зависимост от срока на бременността и стойността на TSH. Кърменето също не е противопоказано стига дневната доза на тиреостатика да не надвишава 150 мг.

 

При тежки и неподдаващи се на медикаментозно лечение случаи, може да се приложи и оперативна интервенция. Извършва се субтотална тиреоидектомия не по- рано от втори триместър на бременността.

 

В продължението очаквайте хипотиреоидизъм при бременност