Усещаш парене, болка, изтръпване по кожата в интимната област в продължение на няколко дни. След известно време на това място започват да се образуват везикулки с зачервена подложка. Мехурчетата се пукат и се образуват пустулки, след което те се покриват с коричка и на мястото на лезията отново се развива здрава кожа. Това е класическото протичане на гениталната херпесна инфекция.
Тя се причинява от вирус, наречен Herpes Simplex Virus (HSV), и можеш да се заразиш с него при пряк контакт с човек, носител на вируса. Това означава, че херпесната инфекция е полово предавано заболяване, което може да доведе до усложнения при бременните.
Херпесната инфекция става все по-разпространена в развитите страни. Например според статистически проучвания HSV 2 серопозитивните бременни в Канада са около 17%. Други проучвания показват, че неонаталната инфекция с HSV достига до 1 на 3500 живородени деца в САЩ. Това показва колко значима става инфекцията и важността за особено внимание на бременна с клинична изява на инфекцията.
Неонаталният херпес означава придобиване на инфекцията по време или около времето на родоразрешаване по естествен път. Тогава бебето има пряк контакт с инфектирания родов канал на майката. За диагнозата насочва развитие на клинична картина у новороденото след 48-мия час от раждането.
От друга страна, вродената херпесна инфекция на плода е много рядко заболяване, което представлява заразяване на плода още докато той се намира в матката, т.е. по време на вътреутробното му развитие. Този начин на придобиване на заболяването е част от групата състояния, които образуват TORCH инфекциите (токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус и херпес симплекс).
Клиничната картина при неонаталния и вродения херпес се преобладава от три типа развитие на болестта в зависимост от сериозността:
1. Засягане на кожата, очите и устната кухина;
2. Засягане на нервната система под формата на енцефалит;
3. Дисеминирана болест със смъртност над 90% при липса на лечение.
В случаите, когато има съмнения за херпесна инфекция у плода или новороденото силно се препоръчва консултация с инфекционист или педиатър и започване на антивирусна терапия с ацикловир.
Инфекцията на бременната с херпес може да се опише по следните два начина:
1. Според стадия на инфекцията: първи клинично диагностициран епизод на инфекцията или пореден епизод на рекурентна инфекция;
2. Според имунния статус на бременната: първична инфекция (антитяло негативна серология за HSV-1 и HSV-2 или непървична (наличие на антитела срещу вируса).
Определянето на инфекцията по този начин е важна, защото влиянието й върху бременността и плодът е различно в зависимост от това дали става въпрос за първична, първи клинично диагностициран епизод или непървична, епизод на рекурентна инфекция.
Най-голям риск крие сдобиването с херпесна инфекция през третия триместър от бременността и когато бременната бъде инфектирана за първи път, т.е. настъпване на първична инфекция. Времето от инфектирането до раждането не е достатъчно дълго, за да може майчиният организъм да започне на образува предпазни IgG антитела срещу херпесния вирус. По този начин плодът остава незащитен срещу инфекцията по време на родоразрешението по естествен път.
Друг начин да се зарази плодът е херпесният вирус да премине през плацентарната бариера. В такъв случай се развива многоорганно засягане на фетуса, характерно за TORCH инфекциите. Това се изразява в данни за микроцефалия, хепатоспленомегалия (големи размери на черния дроб и далака) и интраутеринна ретардация.
Поведението при първична херпесна инфекция по време на третия триместър на бременността е родоразрешението да е чрез цезарово сечение, за да се избегне контактът на плода с инфектирания родов канал. Добра вметка е, че провеждането на цезарово сечение като способ да се избегне контактът на плода с вируса не е ефективно, ако има наличие на спукан околоплоден мехур за повече от 4 часа.
NEWS_MORE_BOX
Рекурентната инфекция с херпесен вирус, от друга страна, не е толкова опасна за бременността. Дори по време на износването да се прояви пореден епизод с изразена клинична картина на заболяването, организмът на бременната вече е изградил протективни IgG антитела срещу вируса, които пасивно преминават през плацентата и защитават плода.
Все пак е важно да се спомене, че рекурентен епизод с активна кожна лезия по време на раждане води със себе си риск от 2-5% за предаване на инфекцията и на новороденото.
Затова препоръчителното поведение при рекурентна херпесна инфекция по време на бременност е приемането на антивирусни медикаменти. Ацикловир или валицикловор могат да се използват за лечение на активни кожни лезии след 36-та гестационна седмица.
Лечението намалява рязко предаването на инфекцията на фетуса и нуждата от цезарово сечение. Стандартните дози за препаратите са следните: ацикловир 400мг по три таблетки дневно или 200 мг, приеман четири пъти на ден или валацикловир два пъти дневно по 500мг от 36-та гестационна седмица до раждането.
Превенцията остава най-добрият начин да запазим здравето си и да осигурим благоприятно протичане на бременността. Ако се установи, че партньорът е серопозитивен или е носител на инфекцията, а бременната не е, то тогава най-добре е да се преустанови всякакъв полов контакт. Друг вариант е приемът на антивирусен медикамент от партньора и използването на бариерни контрацептиви (например презервативи).
Тази статия има за цел да увеличи здравната ти култура и не насърчава самолекуването. При наличие на симптоми винаги препоръчвам допитване до професионалист със специалност акушерство и гинекология.
