Кардиотокографията и функционалният окситоцинов тест (ФОТ) са методи за мониториране на дейността на плода, оценяване на неговите адаптационни способности и целящи предотвратяване на сериозни усложнения при някои патологично протичащи бременности.

 

Кардиотокографският запис е запис, който отразява сърдечната дейност на плода, както и интензитета, продължителността и честота на маточните контракции. Кардиотокографските методи за мониториране на плода биват директни и индиректни. Директната кардиотокография се използва основно с научна цел, тъй като е инванзивно изследване, което може да се реализира при спукан околоплоден мехур и разкритие на маточната шийка от 3-4 см. При този метод се прилага фетален електрод върху предлежащата глава за регистиране на сърдечната дейност на плода, и вътрематочен катетър за регистриране на маточните контракции.


 

Основно приложение в наши дни поради своята неивазивност и висока информационна стойност има индиректната кардиотокография. При нея върху предната коремна стена на бременната се поставят две устройства, като едно от устройствата се поставя на място, което отговаря на гърба (сърцето) на плода. Предимство на индиректния кардиотокографски запис е, че може да се регистрира преди започване на родилна дейност при запазен околоплоден мехур. Индиректната кардиотокография се нарича още Non Stress Test (NST), тъй като се реализира при допълнителни натоварвания.

 

Нормалната сърдечна честота на плода (СЧП) в края на бременността варира между 110 и 160 удара/минута. На базата на това определение на кардиотокографския запис може да бъде регистрирана съответно фетална брадикардия, при СЧП под 110 удара/мин или фетална тахикардия – при СЧП над 160 удара/мин. Причина за фетална брадикардия могат да бъдат прием на някои медикаменти (напр. бета-блокери), системен лупус при майката, асфикция на плода. Феталната тахикардия, от друга страна, може да бъде предизвикана от фебрилни състояния на майката или някои медикаменти.

 

Характерни находки за кардиотокографския запис са и т.нар. променливи промени в сърдечната честота на плода – акцелерации и децелерации. Акцелерациите са покачвания на сърдечната честота на плода с 15 или повече удара за минута за период до 2 минути. Те биват няколко типа: I тип – между маточните контракции, израз на добра реактивност на плода; II тип – по време на маточните контракции; III тип, които могат да бъдат знак за начална увреда на плода, за разлика от I и II тип, които са нормална находка.

 

Децелерациите са понижения в сърдечната честота на плода с 15 или повече удара в минута с продължителност до 2 минути. Те също могат да бъдат подразделени на няколко типа: ранни, късни и променливи. Ранните децелерации съвпадат с началото на маточните контракции и възникват поради притискане на главата на плода и последващата възбуда на n.vagus. Обикновено ранните децелерации не са опасни за плода.

 

Късните децелерации не съвпадат с маточните контракции и започват малко след тяхното начало. Могат да доведат до понижение на сърдечната честота на плода под 60 удара/мин и са израз на сериозна утеро-плацентарна недостатъчност. При подобен запис родилката се поставя в странично положение, подава ѝ се кислород, прекратяване се окситоциновата инфуция, Ph-метрия и след по-активно водене на раждането – инструментално раждане или чрез Цезарово сечение.

 

Посленият тип децелерации са т.нар. променливи децелерации, които не са синхронни с маточните контракции и могат да имат различна форма и продължителност. Възникват поради притискане на пъпната връв и могат да доведат до тежка хипоксия и ацидоза на плода. Мерките, които се предпиемат са както при късните децелерации.

 

Недостатък на индиректната кардиотокография е, че не може да оцени адаптивните възможности на плода в ситуация на допълнителен стрес. По тази причина в такива случаи се реализира т.нар. функционален окситоцинов тест. Важно условие е ФОТ да не се прилага при пациентки с риск от преждевременно раждане.

 

Тестът се състои в интравенозно приложение на 5 UI окситоцин в 500 мл физиологичен разтвор, като постепенно се достигне до стимулиранен а 3-4 маточни контракции на всеки 10 минути. Тестът е с продължителност поне 30-40 минути. Ако по време на изследването се регистрират късни децелерации функционалният окситоцинов тест е положителен, което означава, че плодът няма добри адаптационни механизми и трябва да нормалното родоразрешение не е препоръчително. При липса на късни децелерации тестът е отрицателен. Все пак отрицателният тест не дава пълна гаранция, че раждането ще протече без усложнения, тъй като той е продължителност 30-40 минути, а раждане при първескини може да продължи до 12-14 часа.

 

Кардиотокографският запис и функционалният окситоцинов тест са важни методи за мониториране на сърдечната дейност на плода и целят навременно установяване на фетално страдание и осигуряване на най-безопасния начин за родоразрешение.