Отдавна изследването на сърдечната дейност на плода не е преслушването (аускултацията), а данните от акушерския монитор, ултразвуковото изследване и микрокръвните резултати от феталната кръв. От своя страна, сърдечната дейност на плода зависи от много фактори. 


На първо място е действието на парасимпатикусовата част от нервната система. Блуждаещият нерв дава клончета, който инервират важни сърдечни структури като синусовия възел. Стимулирането на тези окончания води до освобождаване на биоактивното вещество ацетилхолин в мускулната тъкан. Това води да забавяне на сърдечната честота и плода и подобрение на вариабилността й.


Обратният ефект има симпатикусовата част на нервната система. Нервните окончания на симпатикуса да широко застъпени сред сърдечните структури на плода. Стимулирането им води до отделяне на норадреналин (норепинефрин), който ускорява сърдечната честота и повишава интезитета на миокардните съкращения. 



Съществува връзки, също така, между артериалното налягане и ритъма на съкращение на сърцето на плода. Рецептори в големите кръвоносно съдове като аортата отговарят на високо кръвно налягане. Те се стимулират, като, от своя страна, възбуждат ядрото на блуждаещия нерв в централната нервна система, и по този начин се забавя сърдечната честота и се понижава артериалното налягане.

 

NEWS_MORE_BOX


Друг вид рецептори са химирецепторите. Те се дразнят от химичните съставки на кръвта, в частност кислородното насищане на феталната кръв. Те са разположени в близост до каротидните артерии, които доставят кръв и кислород на главния мозък. Тяхното разположение е стратегическо, така че веднага да могат да реагират на промяна в парциалното налягане на кислорода и доставката му към най-чувстителния орган. Когато тези химиорецептори се стимулират от ниското съдържание на кислород в кръвта, те забавят сърдечната дейност (брадикардия) и снижават вариабилността й. Това е лош прогностичен фактор за изхода от раждането обикновено.


Централната нервна система също има специфично въздействие върху сърдечната дейност на плода. Например кората на главния мозък възприема движенията на плода, което рядко ускорява сърдечната честота. Това ускоряване се нарича акцелерация и повишаване на вариабилността на сърдечната дейност. 


Това означава, че например, когато плодът спи не се регистрират акцелерации при изследване чрез кардиотокография, защото кората на главния мозък е с понижена възбудимост. Същият ефект е на лице при прием на медикаменти от страна на бременната, които потискат централната нервна система, като болкоуспокояващи, транквиланти, антиепилепици или антипсихотици. 


Някои хормона също оказват влияние върху сърдечната честота на плода. Адреналинът и норадреналинът, отделни от надбъбречните жлези, стимулират симпатикуса и сърцето започва да бие ускорено (тахикардия). 


Разбира се, жизненоважните системи на бременната и цялостното й състояние дават отражение на състоянието на сърдечносъдовата система на плода.