Парвовирусната инфекция представява заболяване, което се предава основно по въздушно-капков път. То може да доведе до сериозни усложнения, ако инфекцията се развие по време на бременност. Парвовирус В19 премината през плацентарната бариера от майчиния организъм към плода и уврежда неговото развитие. (Към първа част на материала)


Най-често вирусът засяга децата и те развиват кожен обрив. Обривът не е специфичен. Появява се след 1 до 4 дни, като дотогава децата се оплакват от втрисане, главоболие, темепературата се увеличава. След този период се появява зачервяване по бузите на лицето. 


Кожният обрив може да засегне и ръцете и краката с ясно отграничаване между обрива и здравата кожа. Ръцете и краката приличат на такива, върху които са сложени ръкавици и чорапи. 



Клиничната изява на инфекцията при бременните може да бъде разнообразна. Най-често в повече от 70% от случаите жените остават безсимптомни. От симптомите при възрасните най-честият е артопратията (болката в ставите). 


Болката в ставите е симетрична полиатралгия. Това означава, че засегнатите стави са много на брой (над 2) и болката е огледална. Например има артралгия в левите и десните рамена, китки и лакти. Най-често се засягат ставите на ръцете, китките, глезените и колената. Смята се, че причината за болите в ставите е отлагането на имунни комплекси по тези места. 


Парвовирус В19 има афинитет да атакува стволовите клетки, от които се развиват червните кръвни клетки (еритроцитите). Вирусът уврежда тези клетки, разрушава ги и се развива апластична анемия. 


Намалението в хемоглобина обикновено е минимално при здрави хора, защото анемията продължава около 7-10 дни, а червените кръвни клетки имат полуживот от 2-3 месеца. Засягането на кръвната система, обаче, може да се окаже по-опасно при хора, които вече имат заболяване на кръвта – сърповидно-клетъчна анемия, таласемия или анемия в разултат от друга инфекция. 


Освен, че инфекцията с парвовирус В19 засяга майката, тя може да се окаже опасна и за плода. Съществува вероятност инфекцията да доведе до спонтанен аборт или мъртвораждане. Рискът е по-голям през първите 20 гестационни седмици – 13% и спада драстично до 0,5% след това. 


Друго рядко усложнение на инфекцията с парвовируса е развитието на хидропс на плода. Поради разгръщането на анемията в плода се развива хипоксия (намаление на кислородното съдържимо в кръвта), което утежнява работата на сърцето. 

 

NEWS_MORE_BOX


Започват да се наблюдават признаци на сърдечна недостатъчност като асцит (свободна течност в коремната кухина), оток на кожата, излив в плеврата (около белите дробове) и в перикарда (около сърцето). 


Диагнозата се поставя на базата на серологични изследвания. Чрез методът ELISA се изследват IgM (имуноглобулин, показват остра фаза на инфекция) и IgG, който е признак за хронифициране на инфекцията или имунологична защита след прекарано иинфекциозни заболяване. 


Наличието на G антитела и отсъствието на М означава, че бъдещата майка вече е заболяла от парвовирусна инфекция и е развила имунологична защита. При липсата на и двата имуноглобулина бременната е изложена на риск от заболяване. В такъв случай някои превантини мерки мога да предпазят бременната от инфекция. Честото миене на ръцете и ограничените контакти с ученици в основно училище са основните препоръки. 


Последният вариант е, когато и двата имуноглобулина са налични според разултата от изследването. Това би означавало скорошна инфекция. Следва ехографско изследване, за да се оцени състоянието на плода. Ако няма белези на хидропс, ултразвуковото наблюдение се препоръчва да се прави на всеки 1-2 седмици за следващите 12 седмици. 


Друга възможност е ехографското изследване да покаже белези на фетален хидропс. В такива случаи единственото лечение е да се увеличи хемоглобиновото съдържание на плода. Това става чрез кръвопреливане (хемотрасфузия) след кордоцентеза – пунктира се пъпната вена.