Сакро-кокцигеален тератом е най-честият тумор на новородените и се среща в 1/40000 раждания. Представлява герминативно-клетъчен тумор, произхождащ от пресакралната област. В 80% от случаите се засягат плодове от женски пол.

 

Какви са хистологичните видове на сакро-кокцигеалния тератом?


  • Зрели (доброкачествени) тератоми

Изградени са от различни тъкани, произхождащи от трите герминативни слоя. Те наподобяват нормалните тъкани. Представляват 55-75 % от всички тератоми.

  • Незрели тератоми

Имат предимно невроепителен и рядко бъбречен произход. Представляват 11-28% от тератомите.

  • Малигнени тератоми

Произхождат от жълтъчното мехурче или ендодермалния синус. Честотата им е 7-13% от всички тератоми. Произвеждат алфа-фетопротеин. Веществото или по–точно протеин, открива се в някои тъкани, кръвта и урината. Има го във всяко човешко тяло, но наличието му в повишени количества е сигнал за сериозно заболявания. Среща се в организма на бременните жени, но в малки количества, при повишаване отново не носи нищо хубаво, а е сигнал за увреждане на плода. Местата, където се отделя този протеин са черния дроб, стомашно–чревния тракт (през периода на бременност), жълтъчния мехур. Нормалните стойности на алфа–фетопротеина са до 5,8 милиграма на литър. Повишено количество се наблюдава при наличие на увреждане на плода. Заболяванията, които се характеризират със завишените нива са – Синдром на Даун, увреждане на нервната структура на главния или гръбначния мозък, също така и тежки увреждания на самия плод.

 

Малигнените тератоми винаги са летални. При незрелите тератоми смъртността е между 37-55%. Бенигнените тератоми имат добра прогноза. Смъртността при тях е 3-12%, като главната причина за това е ексцесивното кървене по време на хирургичното отстраняване на тумора.

Големината на тумора не корелира с неговата малигненост, а по-скоро определя възникването на усложнения по време на раждането или оперативното лечение.

 

Защо е важно и може ли да бъде диагностицирано по време на бременността?

Да. Аномалията се среща спорадично и не може да бъде предвидена. Възможно е и автозомно доминантно унаследяване. Често се съчетава с аноректална стеноза и други дефекти в тази област. В 5-25% от случаите сакро-кокцигеалния тератом се асоциира с дефекти като spina bifida, calcaneus valgus, цепки на небцето и др.

 

Задължително е:

  • Ултразвукови изследвания при проследяване на бременността;
  • Изследването на нивата на алфа-фетопротеин заедно с други скринингови методи за определянето риска от увреждане на плода.

Прогнозата на плода се определя от хистологичния тип, големината на тумора и наличието на метастази.

 

Описани са 4 патологоанатомични типа на тератома в зависимост от разположението му:

  1. Предимно външна лезия, покрита с кожа, произхождаща от перинеалната област, с минимална пресакрална компонента; не се установяват метастази.
  2. Предимно външна лезия със значителна пресакрална компонента (метастазира в 6% от случаите)
  3. Предимно пресакрална лезия с незначителна външна компонента (метастазира в 20% от случаите)
  4. Изцяло пресакрална лезия (метастазите са налице в 76% от случаите).

       
Тип 1 и 2 се срещат в повече от 80% от случаите. В 15% лезията е изцяло кистозна, а в 75% - солидна или смесена. Ехографската диагноза при тип 1,2 и 3 се базира на наличието на формация, произхождаща от сакралната област. Тя е с различна големина. Структурата ѝ е кистозна, солидна или смесена. В около 36% има калцификати в тумора. В повечето случаи е налице хидрамнион.

 

Поведението се определя от срока на бременността, когато е поставена диагнозата. Преценката е строго индивидуална. Преди жизнеспособност на плода на родителите се препоръчва прекъсване на бременността. Иначе, проследява се в динамика растежът на тумора. Оправдано е извършването на Цезарово сечение (в 6-13% от раждащите е възможно да възникне дистокия).