Събрана от пъпната връв, плацентарната кръв съдържа множество хемопоетични стволови клетки. Те имат същите качества като тези от костния мозък, но изискват по-малка съвместимост в сравнение с тях за получателя. Свойствата на тази кръв представляват интерес за медицината от вече няколко десетилетия, но за хората все още са загадка.


Какво представлява кръвта от пъпна връв?

Тя е кръвта, която може да се намери в плацентата и се извлича от пъпната връв. Нейните свойства са много интересни от медицинска гледна точка, защото съдържа хемопоетичните стволови клетки, които са родоначалник на всички клетки на кръвта (белите и червените кръвни клетки и тромбоцитите). Същите клетки можем да открием и в костния мозък.



След първото „присаждане“ на кръв от пъпна връв във Франция през 1988 г., техниката представлява алтернатива за лечение на тежки хематологични заболявания (левкемии и лимфоми), както и на наследствени нарушения на хемоглобина (таласемия) и на други по-редки състояния. Този метод представлява алтернатива на трансплантацията на костен мозък, когато за пациента не се намира съвместим донор или когато такава трансплантация е реализирана и е претърпяла провал.


Защо се използва кръвта от пъпна връв?

Имунните клетки, съдържащи се в кръвта от пъпна връв, са по-незрели от тези в костния мозък и се приемат по-лесно от получателя. В началото употребата на кръвта от пъпна връв е била ограничена единствено върху деца, но днес от този тип трансплантации се възползват все повече възрастни, особено в случаи на остра левкемия.


Към днешна дата са извършени повече от 20 000 такива трансплантации по света за последните 20 години. Те са помогнали в лекуването на левкемии, лимфоми, миелопролиферативни заболявания, генетични болести и имунни дефицити.


Кога и как се взима кръвта от пъпна връв?

Жените биха могли да съхранят кръвта от пъпна връв след раждане на своето дете в специално създадени за целта банки, като даряването ѝ е анонимно и безплатно и не може да бъде използвано освен за научни и терапевтични цели. Самозаявеното съхранение на кръв от пъпна връв естествено е свързано с разходи, които се поемат от пожелалите процедурата.


Събирането на самата кръв става точно след раждането на детето и преди израждането на плацентата. Процедурата не е болезнена и не носи никаква опасност нито за майката, нито за детето, тъй като не нарушава процеса на раждане. След взимането ѝ в рамките на 24 часа тя трябва да се транспортира до банката, където ще бъде складирана. Два месеца след раждането майката-дарител трябва да се подложи на кръвни тестове, за да се потвърди със сигурност, че кръвта от пъпна връв не е контаминирана (заразена с инфекциозни агенти, тъй като някои от тях не могат да бъдат засечени веднага след инфекцията).


След получаването ѝ в банката единицата кръв от пъпна връв се подлага на различни тестове – биологични, бактериологични и вирусологични. След това тя се типизира и се замразява в течен азот на много ниска температура.


Не всяка такава кръв е подходяща за трансплантация. Необходимо е в нея да има достатъчно количество стволови клетки и да липсват белези на инфекция. Само отговарящите на всички изисквания проби попадат в банките, където могат да бъдат съхранявани дълго време.


Съхранение на кръвта от пъпна връв на детето с оглед евентуалното му бъдещо лечение – оправдано ли е?

Определени организации все по-често предлагат на родители да съхранят плацентарната кръв на своето дете с перспектива за евентуалната ѝ употреба в бъдеще. Но ползата за детето от получаване на такава автоложна трансплантация (употребата на собствените му клетки) не е напълно обусловена научно. Нещо повече, ако детето има хематологично или генетично заболяване още от самото си раждане е неуместно да му се приложат същите тези клетки, носители на аномалията.


Автоложните трансплантации намират приложение при голям брой пациенти, страдащи например от някои лимфоми или множествен миелом, като при тях събирането на собствените им стволови клетки е възможно да се извърши и по време на лечението.