Бременността е физиологичен период от живота на жената, който обхваща времето от оплождане на зрялата яйцеклетка до раждане на развилия се плод. Продължителността на една нормална бременност е средно 40 гестационни седмици или 10 лунарни месеца (280 дни – 10 лунарни месеца по 28 дни).


Периодът на бременността се разделя на три триместъра: първи триместър, обхващащ периода до 13 г.с.; втори триместър – от 14 до 26 г.с.; трети триместър – от 27 до 40 г.с.

 


Терминът на раждане се определя по формулата на Негеле – от първия ден на последната менструация се изваждат 3 месеца и към този ден се прибавят 7 дни. Разбира се, тази формула не е абсолютно валидна за всички бременни поради вариациите в продължителността на месечния им цикъл. За доизясняване на датата на термина се използва и ултразвуковото изследване.

 

За установяване на ранна бременност значение има цялата информация, събрана по време на акушеро-гинекологичното изследване – акушерска анамнеза, оглед, палпация, лабораторни тестове и ултразвуково изследване. Основните цели при установяване на ранна бременност са: определяне на разположението ѝ (вътре- или извънматочна), определяне срока на бременността, установяване на броя на ембрионите (едноплодна или многоплодна) и да се установи дали развитието на ембриона съответства на срока на бременността.

 

При снемане на акушерска анамнеза от основно значение е датата на последната менструация. Необходимо е да се извлече подробна информация за менструалния цикъл на пациентката – продължителност, времетраене на менструацията, обилност, както и продължителност на аменореята. Тъй като не всяка аменорея означава бременност, е важно да се установи наличие на други оплаквания отстрана на пациентката като кървене и/или тазова болка, които могат да бъдат причинени от извънматочна бременност. Причини за аменорея могат да бъдат някои гинекологични заболявания като маточни полипи, маточни фиброиди, синдром на поликистозните яйчници и др.

 

От субективните оплаквания на пациентката значение имат симптоми като сутрешно гадене, промяна в апетита, силна уморяемост, болезнени гърди, раздразнителност, промяна в обонянието и др. Много често симптомите при ранна бременност могат да наподобяват тези при предменструален синдром (ПМС).

 

Акушеро-гинекологичното изследване цели да установи промени, характерни за жената при настъпване на бременност. От огледа могат да се установят промени в пигментацията на кожата – по-тъмни ареоли, по-изразена срединна линия на корема, по-силна пигментация на гениталиите. Отстрана на млечните жлези, промените при огледа могат да се състоят в увеличени размери и поява на характерната мрежа на Халер – множество венозни съдове, прозиращи поради увеличения размер на гърдите.

 

След огледа се преминава към т.нар. тазово изследване, при което във влагалището се поставя спекулум и внимателно се оглеждат влагалището и маточната шийка. Несигурен белег за бременност е ливидното оцветяване на лигавицата на влагалището. При тазовото изследване се извършва и бимануална палпация, която цели да установи статуса на маточната шийка и промение в маточното тяло. По време на бременност маточната шийка е размекната, като това невинаги е постоянен симптом. При палпация на матката се определя нейната големина, косистенция и положение.

 

При бременност консистенцията на матката е мековата, най-силно изразено в истмичната част – симптом на Хегар. Понякога в мястото на прикрепване на плодното яйце може да палпира подутина – т.нар. признак на Пискачек. Този признак е най-забележим между 8-а и 12-а г.с. Освен консистенцията, се променя и положението на матката – антеверзиото и антефлексиото се засилват, като матката започва да се изправя – симптом на Хектор.

 

Най-сигурните методи за установяване на ранна бременност са ултразвуковото изследване и измерването на плазмените нива на бета-човешкия хорионгонадотропин (бета-ЧХГ). Нивата на бета-ЧХГ се удвояват на всеки 48 часа до 7 г.с., от 7-а до 12-а г.с. стойността им се поддържа, а след 12-а г.с. започват да се понижават. Измерването на хормона може да се извърши с качествен, уринен или количествен, кръвен тест.

 

Наред с измерването на бета-ЧХГ, огромно значение има и ултразвуковото изследване. Обикновено подобно изследване се препоръчва при закъснение от поне 7-10 дни, което отговаря на 5 г.с. При по-ранно изследване не е сигурно дали ще може ултразвуково да се потвърди бременност. При ултразвуково изследване в 5 г.с. се вижда плоден сак, а в 7-8 г.с. може да бъде установено и сърдечна дейност.

 

Установяването на ранна бременност се случва след обстоен гинекологичен преглед, който съчетава както методи на физикалното изследване като оглед, палпация и аускултация, така и клинични методи с използване на апаратура (ултразвуково изследване) и лабораторни методи, целящи установяване нивата на бета-ЧХГ.