Бременността е период, свързан с множество промени настъпващи в женското тяло и психика, към които спадат и промените в структурата и функцията на щитовидната жлеза.
 
Наблюдава се нарастване на размера на жлезата по време на бременност с 10-15% (неустановимо при физикален преглед). Видимото увеличение на жлезата може да бъде знак за тиреоидно (щитовидно) заболяване и налага провеждане на допълнителни изследвания. Продукцията на щитовидни хормони - тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3) се повишава с 50%, като с това се покачват и дневните нужди от йод с 50%.
 
Осигуряването на достатъчно количество щитовидни хормони за плода е особено важно за развитието на неговия мозък и нервна система. През първия триместър на бременността плодът зависи изцяло от щитовидните хормони на майката, доставени през плацентата. Едва около 12 гестационна седмица започва да функционира собствената щитовидна жлеза на бъдещия организъм. Той обаче остава изцяло зависим за набавянето на необходимото количество йод от майката, който е нужен за синтезата на щитовидните хормони. 
 
Според Световната здравна организация препоръките за йоден прием при бременни са 200 микрограма/дневно, необходими за нормалната хормонална продукция. Обичайната диета доставя достатъчно количество йод дневно, така че допълнителен прием на йод рядко е необходим.
 

Кои хормони повлияват щитовидната функция?

Интактната ос хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза при здравата жена се саморегулира, за да отговори на повишените нужди през бременността.  Допълнително два хормона, асоциирани с бременността, оказват въздействие върху хормонопродукцията. Това са човешкият хорионгонадотропин (ЧХГ) (хормонът, който служи за установяване на бременност) и естрогените
 
Отделеният от плацентата ЧХГ действа подобно на тиреоидстимулиращия хормон (ТСХ), секретиран от хипофизата. Щитовидната жлеза отговаря със синтеза на повече хормони. По пътя на обратна връзка до хипофизата достигат сигнали за адекватно количество щитовидни хормони в кръвта и в отговор намаляват нивата на ТСХ. 
 
Човешкият хорионгонадотропин има най-високи стойности през първия триместър на бременността и намалява с всеки следващ триместър. Нивата на ТСХ следват противоположната зависимост – най-ниски са през първия триместър.
 
Въведени са при бременни жени триместър-специфични норми на ТСХ. Общоприетите референтни стойности на хормона за всеки триместър следва да се имат предвид в случаите, в които изследващата лабораторията не предоставя свои триместър-специфични норми, съответстващи на използвания метод на изследване. 
  • Бременност I триместър 0,1-2,5 mIU/L;
  • Бременност II триместър 0,2-3,0 mIU/L;
  • Бременност III триместър 0,3-3,0 mIU/L
 
Естрогените повишават нивата на тироксин-свързващия протеин в кръвта. Това е основният транспортен белтък на щитовидните хормони. С покачване на нивата му се повишават нивата на общите фракции на хормоните, тъй като > 99% от тях са свързани с него. 
 
Не е възприето рутинното изследване на ТСХ при бременни жени или жени, планиращи бременност, включително и при провеждане на асистирани репродуктивни техники.
 
Особено препоръчително е обаче определянето на нивата на ТСХ при жени, които планират бременност и са с повишен риск от развитие на хипотиреоидизъм. 
 
Жените с установени повишени титри на анти-ТРО (познат като МАТ) са с по-висок риск за бъдещо развитие на хипотиреоидизъм. Установяването на бременност при тях изисква измерване на нивата на ТСХ скоро след потвърдената бременност и проследяването им през 4-седмични интервали до достигане на 20 гестационна седмица и впоследствие веднъж между 26-32 гестационна седмица за развитие на хипотиреоидизъм. При измерване на повишени нива на ТСХ спрямо триместър-специфичните норми е препоръчително започването на заместително лечение с левотироксин.
 
Жени с анамнеза за спонтанни аборти и/или мъртвораждания в миналото и повишени титри на МАТ е препоръчително да имат стойности на ТСХ преди зачеване под 2,5 mIU/L. Същата препоръка важи и за жените, лекуващи се за инфертилитет, които имат субклиничен или изявен хипотиреоидизъм.