Здрав апарат от мускули и лигаменти в таза поддържат матката и влагалището в правилното им местоположение в малкия таз. Смъкването на органите в малкия таз (десцензус или пролапс, в зависимост от сложността) се свързва с отслабване на съединителната тъкан, водеща до слабост на поддържащите връзки на матката и влагалището. Отнася се към статичните аномалии на женските гениталии, среща се предимно в менопаузата и има отношение към по-големия брой раждания, масивни разкъсвания на тазовото дъно, ражданията на едри плодове и най-често свързаните с тях акушерски интервенции – епизио- и перинеотомии, форцепс, вакуумекстракция и други. Освен естественото (вагинално) раждане, възрастта и индексът на телесната маса, предразполагащи са и тежка физическа работа, хроничен запек.

 

Близо 50% от нормално раждалите жени развиват генитален пролапс в различна степен. Понякога пролапсът се проявява веднага след раждането, най-често като резултат от едно преципитирано раждане, както и от акушерско вмешателство, но по принцип се среща все по-често, когато жените отбележат значителен възрастов напредък. Често се забелязва преди самата менопауза.



Повечето жени не знаят, че имат десцензус или пролапс и при случаен преглед от гинеколог, състоянието се забелязва. Друга част от жените пък изпитват лек дискомфорт. Не бива да се неглежира и фактът, че пролапс на матката или влагалището могат да бъдат предпоставка за лош сексуален живот и смущения по време на полов акт.

 

Възможно ли е млади, нераждали жени да страдат от смъкване на матката и влагалището?

Да. Десцензус на влагалището и матката, макар и рядко, се среща и при млади и нераждали жени. Тук причината е вродена слабост на поддържащия и удържащ матката и влагалището апарат – съединителна тъкан и гладка мускулатура. Благодарение на връзките, които прикрепват матката към таза, тя е относително подвижна. Фиксацията се осъществява от плоско подредени тъканни връзки (лигаменти), които са изградени от колагенни и еластични повлекла. Горните отдели на влагалищната стена (и към шийката) съдържат и гладка мускулатура. Вродени дефекти на тези тъкани може да доведе до десцензус.

 

Дефектите върху тазовото дъно, освен по време и след раждане, могат да се дължат и на автомобилна катастрофа или случайно нараняване, както примерно при бурен полов контакт. Профилактиката и лечението са същите както при пролапс наблюдаван след вагинално раждане.

 

Има ли как да избегнем риска от смъкване?

Най-добрият подход е да се ограничи пролапсът най-вече. Препоръчва се прилагането на ежедневни упражнения за стягане на тазовото дъно, както и редовно спортуване и тренировки (независимо от възрастта на жената). Редовните упражнения на Кегел за най-добрият начин за тренировка на мускулите в малкия таз, тазовото дъно и вагиналния канал. Колкото по-здрави и тренирани са мускулите в тази област, толкова по-малък е рискът от възникване на пролапс. Освен за профилактика, тези упражнения помагат и за стягане на мускулните влакна и прибирането на провисналите тъкани обратно там, където им е мястото. По този начин се намаляват и симптомите на пролапс.


Всъщност, тези мускули, които участват в спирането на потока урина са тези, които влизат в упражненията на Кегел. След като изпразните пикочния мехур се опитайте да ги стегнете. Задръжте няколко секунди, отпуснете и повторете.


Никога не правете упражненията с пълен пикочен мехур! Това е не само неудобно, но също може да увеличи риска от инфекция на пикочните пътища.

 

Тренирайте мускулите на тазовото дъно преди и след раждане! Движете се, спортувайте! Активно участие, правилно напъване и дишане по време на раждането ще ви спестят много усложнения.

 

Налага ли се хирургично лечение?

Много често се налага и оперативна намеса и корекция с поставяне на специални хирургични пръстени (халки). Хирургичната корекция най-често се прилага с достъп през вагината. Принципът на операцията е „окачване“ на влагалище и матка към определени структури в малкия таз, така че да наподобим естествените връзки на женските полови органи, които са се разтегнали с времето, и укрепване на предна и задна влагалищна стена. (Когато говорим за поставяне на пръстени и хирургична корекция на пролапс, става въпрос най-често за менопаузални и постменопаузални жени, разбира се).