Индукцията на раждане представляват изкуствено започване на родилния процес преди спонтанното израждане на плода, като успешна индукция е онази, при която раждане е настъпило в рамките на 24-48 часа след започването на индукцията. Целта на индуцкията е да се осъществи успешно вагинално раждане, което да е колокото е възможност по-натурално. 


Случаите, в които се налага индукция, са онези, при които рискът от  продължаването на бременността е по-голям за майката или плода, отколкото рискът, свързан с наормално или индуцирано раждане. Факторите, които влияят върху крайния резултат от индуцирането, са скалата на Бишоп, телесната маса на бременната, възрастта на жената, телесната маса на плода и наличието на придружаващи заболявания като диабет. 


Скалата на Бишоп е предиктор за успеха на индукцията. Оценяват се 5 показателя - разкритие на шийката, изглаждане на шийката, позиция на плода, позиция на шийката и консистенция на шийката. Състоянието на всеки позказател дава съответен брой точки, като общият сбор точки е от 0 до 13, като най-важният фактор е разкритието на шийката. 



Към индуциране на раждането може да се пристъпи при 6 точки по скалата на Бишоп. Това означава, че за се увеличи успеха на индуцираното раждане, трябва да се използват методи за подготвяне на маточната шийка. Съществуват механични и фармакологични опции за подготовката на шийка с недостатъчно разкритие. 


Механични опции представяляват балонни катетри, които упражняват натиск по вътрешната ос на маточната шийка и по този начин се разтяга долния маточен сегмент. Разтягането води до стимулиране отделянето на повече простагландини в маточната шийка, които, от своя страна, "разрехавяват" тъканите и допринасят за увеличаване на разкритието. 


Катетърът се вълни с 30-60 мл вода и се оставя или докато не падне спонтанно или докато не мине едно денонощие. Редки са страничните ефекти като свръхактивност на матката при приложението на катетър за дилатация на маточната шийка


Все пак, съществуват случаи, когато катетър не би трябвало да се използва като например при кървене, разскъсване на околоплодния мехур или наличие на гениталната инфекция. Предишно Цезарово сечение, обаче, не се счита за контраиндикация за приложение на мехачни усторойства. 

 

NEWS_MORE_BOX


Освен механични методи за подготовка на маточната шийка при индуцирано раждане, съществуват и фармакологични такива. Простагландин Е2 (динопростон), който разгражда колегана в маточната шийка, е такъв. Динопростонът може да се намери като вагинателн гел с продължителна форма на отделяне, интравагинален гел или интрацервикален гел. 


Простагландин Е2 може да се прилага при разскъсан околоплоден мехур, но не и при предишно Цезарово сечение, защото увеличава риска от руптура на матката. В нашата страна, обаче, този медикамент не е одобрен за приложение при индуциране на раждане.


Окситоцинът представлява друг медикамент, които се използва за индуцкия на раждането, но само при подготвена вече маточна шийка - т.е. при разкритие над 5-6 см, мека консистенция на шийката, предна позиция на шийката и над 80% изглаждане. 


Оскитоцинът действа на маточното тяло без ефект върху маточната шийка, гладката мускулатура и бъбреците. Върху матката предизивква маточни контрацкии, затова е важно маточната шийката вече да е добре разтворена, за да може под действието на контрациите, плода да има поле за преминаване през родилния канал. 


Няма идеален дозов режим за въвеждане на окситоцин, а по-скоро се използват нискодозов и високодозов в зависимост от клиничната ситуация. Например нискодозовият режим намалява риска от промяна във феталния сръдечен ритъм, докато високата доза окситоцин скъсява времето за раждане без това да повлияе на неонаталанта заболеваемост.


Например в случаите, когато е нужно бързо приключване на родилния акт поради каквато и да е било причина (например кървене), би се предочел режим с висока доза окситозин. 


Независимо от дозата, индуцирането на раждането с окситоцин винаги се препоръчва да бъде мониторирано кардиотокографски поради потенциалното  влияние на медикамента върху сърдечния ритъм на плода и притока на кръв към него през плацентата.