При бременност организмът на майката претърпява множество промени, които са насочени към осигуряване на необходимите условия за растеж и развитие на плода. Оплождането на яйцеклетката от сперматозоида води до начало на процесите на ембриогенезаОплодената яйцеклетка започва активно делене до образуване на бластоцист, след което той се вгнездява в ендометриума на матката. Това води до изменения в слоевете на матката, които да осигурят ефективния растеж и развитие на ембриона, както и предоставяне на бариерни функции срещу множество имунологични процеси.

 

След това започва отделянето на човешки хорион гонадотропин, който позволява поддържането на бременността. На този етап започва образуването на слоеве в бластоциста. Тогава се формират ектодермата, мезодермата и ендодермата, с което бластоцистът преминава в ембрион. При него започват процеси на органогенеза, при които се формират основните органи и системи. В рамките на осем седмици след вгнездяването на оплодената яйцеклетка – 10 гестационна седмица, ембрионът вече се нарича плод до раждането. Продължителността на бременността, след вгнездяването до раждането, е средно 266 дни. При изчисляване на термина според датата на началото на последната менструация, продължителността на бременността се счита за 280 дни.


 

Как се променят функциите на храносмилателната система?

Високите нива на естроген, прогестерон и човешки хорион гонадотропин действат съчетано и водят до гадене и повръщане. Ниските нива на кръвната захар – хипогликемията също може да са причина за гадене. Често това състояние се облекчава между 14 и 16 гестационна седмица, но в някои случаи може да продължи и до 20 гестационна седмица. Ако гаденето е повръщането са с по-идразена тежест се наблюдава кетоза и загуба на телесна маса. Високите нива на прогестерон водят до релаксация на гладката мускулатура на храносмилателния тракт, което удължава времето, в което се отделя стомашното съдържимо. Тези изменения, заедно с понижения тонус на долния сфинктер на хранопровода, водят до повишен риск от рефлукс и киселини. Релаксацията на мускулатурата, която се дължи на високи нива на прогестерон, води до понижен мотилитет на дебелите черва, което повишава абсорбцията на течностите и предизвиква констипация – запек.

 

Как се променя бъбречната функция?

През ранните етапи на бременността се активира системата ренин-ангиотензин-абдостерон, което води до повишаване на абсорбцията на натрий. Повишената гломерулна филтрация осигурява поддържане на серумната концентрация на натрий. Високите нива на прогестерона и простациклина, заедно с модифицирането на рецепторите за ангиотензин I по време на бременността водят до относителна устойчивост спрямо действието на ангиотензин II. Това осигурява баланс на съдосвиващшя ефект на ангиотензина и позволява разширяване на бъбречните артерии. По този начин се увеличава гломерулната филтрация и кръвоснабдяването на бъбреците. Прогестеронът понижава тонуса, перисталтиката и свиването на уретерите, което води до тяхната дилатация.

 

Как се променят показателите в кръвта?

По време на бременност се увеличава обемът на клетъчната маса от еритроцити – червени кръвн клетки, както и общият обем на кръвта. Това може да доведе до дилуционна анемия и понижаване на хематокрита. Броят на белите кръвни клетки също се увеличава. Серумната концентрация на тромбоцитите се понижава умерено, което се дължи на увеличения обем на кръвта, но обикновено остават в рамките на референтните стойности. Нивата на фибриногена и факторите на кръвосъсирването се повишават, но показателите, свързани с процесите на кръвосъсирване, остават в границите на нормата. Повишената стаза във вените и увеличеното увреждане на ендотела на съдовете водят до по-висок риск от тромбоемболични усложнения по време на бременност. Този риск се повишава в началото на първия триместър и продължава до 12 седмици след раждането.

 

Как се променя функцията на жлезите?

Високите нива на естроген при бременност водят до стимулиране на действието на тироид-свързващия глобулин, което повишава нивата на тироксина – Т4 и трийодтиронина – Т3. Нивата на свободните Т3 и Т4 леко се променят, но остават относително постоянни. Характерно е умереното понижаване в тяхната концентрация през втория и третия триместър. Нивата на тиреостимулиращия хормонTSH се понижават през първия триместър, което се дължи на лекия стимулиращ ефект на човешкия хорион гонадотропин върху щитовидната жлеза в края на първия триместър. Освен тези промени, през бременността се счита, че се съхранява нормалната функция на щитовидната жлеза – еутироидно състояние.

 

При бременност се наблюдава и повишено отделяне на хормоните на надбъбречните жлези. Пониженото съдово съпротивление и кръвно налягане водят до стимулиране на системата ренин-ангиотензин-алдорстерон, което води до трикратно понижаване на нивата на алдостерона в края на първия триместър и неговото десетократно покачване в края на третия триместър. Увеличава се също и производството на хормона на стреса – кортизол. В края на бременността плацентата има значение за повишаване на отделянето на кортизол, което е ключов елемент за предизвикване на раждането. Високите нива на естрадиола водят до повишаване на секрецията на пролактин – неговите серумни нива се увеличават десетократно в края на бременността. Това води до разрастване на хипофизата поради пролиферация на клетките в предния дял. Нивата на окситоцина – родовият хормон се увеличават през бременността и достигат най-високите си стойности на термин. Високите нива на естрогена, прогестерона и инхибина потискат производството на фоликулостимулиращ – FSH и лутеинизиращ хормон – LH.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK559304/