Нормално е мисленето, че ако се роди физически здраво дете – това е и най-добрият старт. Но дали е достатъчно? Като цяло да – но има и няколко допълнителни фактора, които също са определящи за развитието му.1


Изводът е на база резултатите от изследвания на пренаталното развитие. Според тях периодът на бременността оказва влияние върху значително по-далечни периоди от развитието – свързани със способността детето да учи, да се справя с емоционални трудности, дори да общува и как да възприема изкуство.


По време на развитието през бременността мозъкът на плода създава огромна невронна мрежа, която осигурява протичането на всички неврологични и психични процеси на по-късен етап.



Докато структурното формиране на мозъка – деленето на нервните клетки и организирането им е пряко зависимо от гените ни, то т. нар. функционално развитие на нервната система или формирането на връзки между невроните зависи и от въздействието на епигенетичните фактори – тоест на околната среда, която за плода е тялото на бременната.1


Период с особено бурно развитие и растеж на невроните, както и изграждането на връзки между тях е времето от последния триместър до края на втория месец след раждането. Освен това всяка връзка, която не бъде стимулирана – се разрушава.
Затова е и важно постоянното подаване на стимули, дори още към нероденото ни бебе. Според проучване от 2015 г. най-предпочитаната стимулация за плода е докосването. По-малко значение има говореното, но неговата роля също не е за подценяване.2


Според данни на различни студии активното слушане отстрана на плода започва около 16 гестационна седмица – едва 4 месец от началото на бременността. Важно е да се отбележи, че до това време все още не е формиран слуховият орган напълно, но влияние оказват дори вибрациите от тембъра на майката. Около 22-24 седмична възраст плодът може дори да разпознае гласа на бащата.


Установено е, че при бебета под влиянието на различни видове музика може да се въздейства и на сърдечния им ритъм – сърдечната честота се синхронизира според музиката. Така е установено дори предпочитание или недоволство към определени композитори, например, към които бебето показва сигнали за тревожност.3


Източници:
1.    И. Александрова; Пътеводител за ранно детско развитие;
2.    Dawes P. et al. The effect of prenatal and childhood development on hearing, vision and cognition in adulthood, 2015, PLOS One
3.    Friedman R. et al. The maternal womb: The first musical school for the baby; Journal of prenatal and perinatal psychology and health, 2000