Изготвяне на планове за раждане са добър начин за създаване усещането на контрол над ситуацията и намаляване чувството на страх при бременните от предстоящото раждане. Една от точките, които е важно да обсъдите е желанието за епизиотомия.
Преди тази процедура се е извършвала почти рутинно, докато към днешна дата се налагат по-строги медицински показания. По време на раждането акушерката наблюдава разтегливостта на родилните пътища и при нужда може да препоръча извършването на процедурата по спешност.
Манипулацията може да бъде извършена с обезболяващи, но обикновено не се усеща болка, тъй като плодът се намира на изхода на таза и притиска нервите там, което има анестезиращ ефект.
Различават се и техниките за извършване. В някои случаи разрезът се извършва назад към ануса, като се отличава с по-малка кръвозагуба, по-слаба болка и по-бързо възстановяване, но е налице по-висок риск от разширяване на разреза и увреждане на аналния сфинктер. Разрезът в странична посока под ъгъл от 45 градуса носи значително по-малък риск за сфинктерна дисфункция, но е налице по-бавно възстановяване.
Необходимостта от епизиотомия е по-висока при първо раждане, с продължителна втора фаза на раждането, както и неправилно предлежание на плода.
Възстановяването е в рамките на около 4 до 6 седмици. Препоръчва се въздържане от полови контакти до пълното преустановяване на неприятните усещания в областта на раната.
Локални компреси и промивки са задължително, особено за поддържането на висока хигиена. Болкоуспокояващи като парацетамол могат да помогнат за облекчаване на болката и са безопасни за употреба, в случай, че кърмите. Ибупрофенът също се смята за безопасен, но аспиринът не се препоръчва, тъй като може да премине през кърмата и да доведе до увреждане при бебето.
През първите дни може да се поставя лед, увит в кърпа върху разреза, но не и чрез директно поставяне. Така се редуцира болката и отокът.
Излагането на шевовете на въздух също помага на лечебния процес. Свалянето на бельото и лежането върху кърпа на леглото около 10 минути веднъж или два пъти на ден оказва ефект за по-бързо зарастване.
След тоалетна е добре да се прави обливине с вода на зоната или забърсване с намокрен тампон, но не се препоръчват ароматизирани или антибактериални мокри кърпички.
При затруднено изхождане – препоръчително е използването на пробиотици, фибри и при нужда лаксативи, за да не се създава риск от разкъсване при напъване.
Укрепването на мускулите около влагалището и ануса чрез упражнения за тазовото дъно – най-често се препоръчват тези на Кегел, може да се помогне за по-бързото заздравяване, с образуване на по-малък цикатрикс.
Масажирането на перинеума през последните няколко седмици от бременността може да намали вероятността за епизиотомия. Масажните движения не се препоръчват преди 36 гестационна седмица, за да не се стимулира преждевременно раждане.
Референции
1. https://www.hopkinsmedicine.org/health/treatment-tests-and-therapies/episiotomy
2. https://www.nhs.uk/pregnancy/labour-and-birth/what-happens/episiotomy-and-perineal-tears/
