Най-честото и разпространено определение за интраутеринна ретардация е: плод с тегло при раждането под 10-ия персантил спрямо номограмите за съответната гестационна възраст. Когато се вземат в съображение тези номограми се получава следната класификация:

  • Преждевременно родени (прематурни) – родените деца преди 37-ма гестационна седмица и с тегло съответстващо на гестационната възраст;
  • Прематурни ретардирани – това са деца, родени преди 37-ма гестационна седмица, като теглото е по-ниско за съответната гестационна възраст;
  • Родени на термин и ретардирани – деца родени след 37-ма гестационна седмица, с тегло по-ниско от това за съответната гестационна възраст
  • Видове интраутеринна ретардация на плода:
  • Тип 1 или симетрична интраутеринна ретардация – характеризира се с пропорционално забавяне на растежа на обиколката на главата и на коремната обиколка на плода най-често в резултат на някакво ранно въздействие, например вирусни инфекции, такива с хромозомни, малки или големи структурни аномалии. В тази група влизат и здрави бебета, които конституционално са по-малки за срока. Това са SGA (Small for gestational age babies) – малки за възрастта си деца. Те са с нормални пропорции и се развиват нормално след раждането.
  • Тип 2 или асиметрична интраутеринна ретардация – характеризира се с непропорционално забавяне на растежа на коремната обиколка, в сравнение с растежа на обиколката на главата на плода. Асиметричната ретардация се проявява обикновено в резултат на патологично въздействие върху плода в по-късните срокове на бременността (прееклампсия, хипертония, хроничен пиелонефрит, сърдечно-съдови заболявания, диабет и др.), при което се получава прогресивна плацентарна инсуфициенция. Тези плодове са с олигохидрамнион, дихателни затруднения след раждането и нарушения в кръвосъсирването.

 

Какво може да доведе до интраутеринна ретардация?


Фетални причини:

  • Хромозомни и генетични аномалии;
  • Инфекции (рубеола, херпес, CMV, сифилис, туберкулоза, листериоза и др.);
  • Вродени грешки на метаболизма;
  • Малформации : аненцефалия, сърдечни пороци, скелетни аномалии, микроцефалия, гастроинтестинални аномалии на плода и др.
  • Многоплодието (близнаци, тризнаци...)

Плацентарни причини:

  • Патологично прикрепяне (placenta praevia, abruptio placentae);
  • Структурни аномалии на плацентата (placenta circumvallata, хориоангиома);
  • Патология на пъпната връв – два съда, ципесто прикрепване, предлежание, възли и увита около врата пъпна връв – причина за ретардацията е обструкция на кръвотока от плацентата към плода;
  • Възпалителна реакция – хроничен вилит.

При човека плацентарната инсуфициенция е водеща причина за интраутеринна ретардация, особено при ретардация започваща след 32-ра гестационна седмица!!! Съвет: редовни консултации и проследяване на бременността със всичките нужни изследвания.

 

Причини отстрана на майката:

  •  Сърдечносъдови заболявания;
  •  Хипоксия (астма, бронхоектазии, фиброзни процеси в белия дроб, вродени пороци на сърцето и др.);
  •  Бъбречни заболявания;
  •  Някои видове анемии;
  •  Гастроинтестинални (улцерозен колит, болест на Крон, панкреатит);
  •  Вредни навици (тютюнопушене, консумация на алкохол, наркотици). Пушенето на цигари през бременността се съпътства винаги с ретардация на плода, степента на която зависи  от броя на изпушените на ден цигари и от продължителността на пушенето през бременността!
  •  Имунологични причини;
  •  Аномалии  на матката (напр. еднорога матка);
  •  Прием на различни медикаменти;
  •  Наследствени фактори – жени, които са родени като малки за гестационната си възраст бебета по-често раждат интраутеринна ретардация, в сравнение с жени, които са родени с нормално за възрастта тегло;
  •  Нисък ръст и тегло на бременната – в тези случаи ретардацията е най-често симетрична и няма неблагоприятни последствия за бъдещето развитие на детето.

Фактори на околната среда – висока надморска височина, вредна работна среда, вибрации, нисък соцално-икономически статус и др.

 

Как изглеждат бебетата?

Класическата клинична картина на интраутеринна ретардация у новородените се представя с по-голяма дължина за съответното тегло на плода, с относително голяма глава, широки черепни шевове, хипотрофия на мускулите и подкожната тъкан, суха кожа и по-изпъкнали ребра.

 

Как се диагностицира?

Ултразвуковото изследване на околоплодната течност и плацентата може да покаже усложнения предизвикани от интраутеринна ретардация (например олигохидрамнион – по-малко количество околоплодни води и др).

 

Интраутеринна ретардация се съпровожда често от фетален дистрес, манифестиращ се в различни срокове на бременността. Доплеровото изследване на умбилико-плацентарното кръвообрашение се използва за диагноза и прогноза на феталния дистрес при ретардираните плодове. Патологичните отклонения при доплерово изследване на кръвотока предхождат с 2-7 дни тези забелязани при класическото проследяване на тоновете на бебето преди раждане чрез NST и кардиотокографски запис. 

 

NST не е достатъчно надежден метод за оценка състоянието на интраутеринно ретардирания плод, тъй като не може да установи наличието на компенсаторни възможности на плода. Доплеровото изследване на кръвотока в различните отдели на феталната и утеро-плацентарната циркулация се прилага още и за диференциране на истински ретардирания  и „болен” плод от конституционално малкия, но „здрав” плод.


Съвет: редовни консултации и проследяване на бременността!

 

Как трябва да раждат жените с ретардирани плодове?

Ако има данни за фетално страдание на бебето изборът е Цезарово сечение. Ако родоразрешението се налага преди 34-та гестационна седмица на бременността се прави подготовка на белодробната зрялост с кортикостероиди. Вагиналното раждане не е невъзможно, но се предпочита при бебета разположени главично и задължително без данни за фетално страдание!