Иван Нончев е едно от лицата на Bloomberg TV Bulgaria. От няколко години води сутрешния блок "Бизнес старт", а отскоро той и приятелката му Динка Желязкова са горди родители. Как един мъж вижда избора на специалисти за проследяване на бременността и раждането, как преживява първата среща с детето, може ли да се справи с безсънните нощи и с какво помага в отглеждането на детето. Ето какво ни сподели той...
 
- Раждането на детето е важен етап от развитието на една връзка. Разкажете ни малко за появата на Вашето детенце?
 
С приятелката ми сме от доста време заедно - от 13 години. Това е първото ни дете - чакано и желано. Казва се Теодор, точно на 17 април стана на 11 месеца. Естествено, промени ни режима, но не чак толкова, май, се бяхме подготвили за по-тежки ситуации. 
 
- Как се спряхте на специалист, който да проследи бременността? Вие участвахте ли в избора?
 
Честно казано не, мисля, че даже това не е работа на бащата. Все пак мъжът помага с каквото може, но основният избор трябва да е на жената. Тя си избира специалиста и в последствие мястото, където ще ражда. Не съм давал много съвети в тази посока. Струва ми се, че бащите не разбираме чак толкова много от това, което се случва на жената през деветте месеца, освен, ако не си специалист в областта. Лекарят, който й проследяваше бременността, е от 29 ДКЦ в София.
 
- По какви критерии избрахте болница, в която да протече раждането?
 
Избрахме Втора градска болница. Искаше ни се раждането да е в държавна или общинска болница. Знаете, че в България здравната каса покрива ражданията, жена ми искаше да мине по каналния ред, както е установената процедура. Не желаеше да има към нея някакво по-специално отношение, отколкото към другите жени, да се чувства VIP... Просто обиколи няколко болници, за да види какви са условията. Хубавото е, че вече има такава услуга, предлагат така наречения „Ден на отворените врати“ почти навсякъде. Дори първата болница, в която отиде, бе Втора градска. Допадна ѝ отношението на екипа, това, което ѝ обясниха за условията и че не е от най-натоварените болници. Например в „Майчин дом“ и „Света София“ има повече хора. И някак си прецени, че по този начин ще ѝ обърнат повече внимание и, действително, така се получи.
 
- Оправдаха ли се очакванията Ви за раждането?
 
Бременността протече сравнително леко, но на финала бе по-сериозно, защото се наложи секцио, макар че раждането започна като естествено. Екипът се справи перфектно предвид, че това са усложнения и рискови ситуации. Не сме дали нито една стотинка за раждането. Никой не ни е поискал дарения, при нас нямаше нищо такова! 
 
- Какво бихте казали на двойките, които все още се двоумят дали да изберат екип за раждането?
 
Не мисля, че съм в позицията да давам съвети. Някои хора смятат, че е гаранция. Особено, ако имат познати. Ние, честно казано, нямахме много близък човек, който да е в тези среди. Може би, ако имахме, и ние бихме избрали този вариант. Когато имат тази опция, съм сигурен, че повечето я избират - да се доверят на някой, който познават, дори той да проследи цялата бременност и след това да присъства на раждането. За съжаление,  от моите познати имам всякакви отзиви - такива, които са платили и казват, че по този начин наистина са им обърнали повече внимание, и други, които направили същото, но не са доволни от отношението. Предполагам, че е голяма доза късмет. Колкото и пари да изсипеш, не всичко можеш да предвидиш. 
 
- С какво помагахте на жена Ви през първите месеци след раждането на бебето и имахте ли проблеми със съня му?
 
На принципа съм, че поне в първите месеци бащата не трябва много да натрапва помощта си. Тоест някой път си мислиш, че помагаш, а всъщност по-скоро пречиш. Затова, когато ми е поискана помощта, не отказвам, помагам с доста неща - приспиване, къпане, обличане. Има такива, с които не можеш да се справиш сам. В първите месец, два-три, за съжаление на бащите, децата се нуждаят основно от майката. 
 
Често казано, безсънните нощи започнаха малко по-късно. Първите 3-4 месеца малкият спеше доста добре, той се будеше, хапваше и заспиваше, не сме имали кой знае какви проблеми. Имаше някои по-тежки нощи, но след като стана по-активен след 5-6-ия месец. До ден днешен се случва да се буди през нощта, стои буден за около час. Чувал съм за доста по-тежки случаи. Аз мисля, че ни спести малко нощната активност. Човек свиква, плюс това при нас има и един такъв момент, че на него му се налага да живее с двама котараци и едно куче. Някакси като си се грижил за живо същество (несравнимо е естествено с детето), но гледаш на живота по различен начин. Все пак си свикнал, че някой зависи от теб и трябва да си съобразяваш графика с него. 
 
- Как избрахте педиатър за детето си?
 
Педиатър ни препоръчаха познати. Хубавото е, че той практикува в квартала, в който живеем. На нас това ни беше много важен критерий. В София е изключително сложно придвижването и се оказва, че педиатрите са много натоварени. Една голяма част от тях работят като джипита, от което се получават много неприятни опашки. Решихме да отидем в същата поликлиника, в която ни беше и акушер-гинекологът. Д-р Мария Бъчварова ни пое и засега нямаме проблеми. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
- В момента темата с ваксините е много популярна. Вие „за“ или „против“ сте?
 
Твърдо „за“. Науката се развива, хората са успели да изкоренят толкова болести в съвременния свят и сега заради някакъв криворазбран повик за по-природосъобразен начин за живот или не знам как да го определя, има много сериозна опасност част от тези заболявания да се върнат, защото някой е решил, че няма да си ваксинира детето. Наистина не го разбирам. 
 
- Трудно ли е да се отглежда дете в България?
 
Не, аз не бих казал, че е трудно. Ние българите сме царе в това да виждаме живота в по-мрачни краски. А България всъщност е държава в така наречения златен милиард. Това са 1 млрд. души в света, които живеят сравнително добре. Имаме достъпно здравеопазване. Да, може да не е като в Германия и Швейцария, но не е и като в две трети от света, където е много по-зле. Да, жизненият ни стандарт не е като този в Европа. Да, стимулите за родителите не са кой знае колко мотивиращи, но в крайна сметка няма нищо непосилно. Човек си прави планове и не бих казал, че едно или две деца са кой знае какво бреме, а въпрос на желание, приоритет, на организация на живота.
 
- В контекста на нашата класация „Специалистите, на които имам доверие“, кой бихте номинирали?
 
Д-р Алфред Якуб от Втора МБАЛ.
 
Текстът е част от рубриката "Лица" на специаното издание на Puls.bg "Наръчник бременност и детско здраве".