Гестационната трофобластна болест е патологично състояние, към което се отнасят група доброкачествени и злокачествени заболявания, произлизащи от трофобласта на плацентата. С термина трофобласт се означават група от клетки, разположени в един слой, във външната част на бластулата, от които се развиват плодните обвивки. Трофобластната болест имитира бременност, тъй като туморната тъкан произвежда огромни количества човешки хорионгонадтропин, който е основният маркер за позитивиране на бременност.

 

Към гестационната трофобластна болест се отнасят доброкачествени и злокачествени тумори. Към доброкачествените тумори се отнася гроздовидната мола, т.нар. mola hydatidosa, която е най-честото заболяване на плацентарния трофобласт. Към злокачествените тумори се отнасят инвазивната мола (mola destruens), хориокарциномът, епителоиден трофобластен тумор и трофобластен тумор на плацентарното място.


 

Гроздовидната бременност е доброкачествено състояние, което се изявява с пролиферация на епитела на трофобласта и едем (оток) на хориалните въси. Макроскопси са налице гроздовидни образувания, които могат да достигнат размер до 25 мм. За разлика от гроздовидната мола, инвазивната мола прониква в дълбочина, в маточната мускулатура, и може да достигне до серозата и перитонеалната кухина.

 

Причините за възникване на гроздовидна бременност не са напълно изяснени. Смята се, че недостигът на животински мазнини и каротен в храната са рисков фактор. Повишен риск имат жени на възраст под 20 години, както и такива в напреднала възраст (над 35 години). При предходна гроздовидна бременност рискът за рецидив се увеличава с 1-2 %.

 

Установено е и генетичо нарушение, свързано с развитието на гроздовидна мола – японски учени са открили хомозиготна безсмислена мутация в NLRP7 гена. Повишен риск от гроздовидна бременност имат също многораждали жени и жени с предходни спонтанни аборти. Рисков фактор са вирусните и бактериалните инфекции, както и тютюнопушенето.

 

Гроздовидната мола може да се раздели на два основни подтипа: комплетна и частична. При комплетната мола, която е по-честият вариант, липса фетална тъкан. Една празна яйцеклетка се опложда от два сперматозоида, в резултат на което се получава диплоид, носещ само бащина наследствена информация. Повишена е продукцията на човешки хорионгонадотропин (ЧХГ).

 

При частичната мола фетални тъкани не липсват, но те не са витални и не могат да доведат до развитие на нормален плод. Получава се при едновременно оплождане на хаплоидна яйцеклетка от два сперматозоида (диспермия), при което се получава триплоди с 69 хромозомни двойки – 69XXX или 69XXY.

 

Симптомите, които подсказват за развитие на гроздовидна бременност, са доста характерни. Един от най-сериозните и обезпокояващи симптоми е обилното кръвотечение, което може да достигне до 500-1000 мл. То може да започне още от първите седмици на бременността. Характерен симптом е хиперемезис гравидарум – силно гадене и повръщане, причинени от ненормално високите нива на ЧХГ. Поради високите нива на ЧХГ могат да възникнат и симптоми на хипертиреоидизъм – тахикардия, раздразнителност, безсъние, понижение на телесната маса и др.
 
Гроздовидната бременност може да се прояви с опасни състояния като прееклампсия, изявяваща се с високо кръвно налягане и отоци. Могат да възникнат увреди в чернодробната и бъбречната функция. Високата продукция на ЧХГ води до образуването на огромни лутеинови кисти на яйчниците, които могат да достигнат до 23 см в диаметър. Тежки усложнения, които могат да настъпят при жени с mola hydatidosa, са трофобластната емболизация и дисеминиранта интравазална коагулопатия (ДИК-синдором). Най-честите места, където настъпва емболизация, са матката, белите дробове и мозъка.

 

Диагноза гроздовидна бременност се поставя при преглед при гинеколог. Обикновено бремеността се прекъсва спонтанно до 12 г.с., в някои случаи – до 16-20 г.с. Състоянието се смята за спонтанен аборт. При изпадане на гроздовидни образувания от матката се налага хистологичното им изследване. При ултразвуков преглед гинекологът може да различи гроздовидната от нормалната бременност. Вижда се картина на т.нар. снежна буря. Размерът на матката обикновено надвишава характерния за този период на бременността. Мога да се открият и лутеинови кисти. При изследване ЧХГ е с много високи стойности, над 100 000 UI, като титърът му може да достигне до 1 млн. UI.

 

За лечение се прилага дилатация и кюретаж. След дилатация, маточната кухина се изчиства с помоща на кюрета от гроздовидната образувания. При съмнение за злокачествен процес или при тежка кръвозагуба може да се наложи хистеректомия. Задължително след процедурата се прави рентгенова снимка на бял дроб поради възможност от образуване на трофобластни емболи в белия дроб След премахване на образуванието се изследва човешкия хорионгонадотропин, който до няколко седмици трябва да възстанови нормалните си стойности. Контролно изследване на ЧХГ се прави през следващи 6-12 месеца. В следващата една година се забранява забременяване, както и използването на вътрематочни устройства за контрацепция.