1. Как ще се променят гърдите ми през бременността?

Зрялата млечна жлеза се състои от 15-20 лоба. Те са разположени радиално и са отделени един от друг с различно количество мастна тъкан. Всеки лоб се състои от няколко лобули, които от своя страна са съставени от голям брой алвеоли. Всяка алвеола има малко каналче, което я свързва с основния канал на всеки лоб. Млечните каналчета се отварят отделно в гръдното зърно. Алвеоларният секреторен епител синтезира различните съставки на млякото. Прогестеронът, естрогените, плацентарният лактоген, както и пролактинът, кортизолът и инсулинът стимулират растежа и развитието на секретиращия апарат на млечната жлеза.

 



Промените в гръдните жлези по време на бременност стават под действието на естрогени и прогестерон. При забременяване, началното увеличаване на обема на гърдите се дължи на силна хиперемия (кръвонапълване).  Няколко седмици след това започват и процесите на растеж. Жлезистите дялове се увеличават. Увеличаването на обема на гръдните жлези се псотига чрез натрупването на масти и нарастването на „сочността“ на съединителната тъкан. Съдовете на жлезата се развиват силно. Образува се добре прозираща подкожна венозна мрежа. При някои жени се появяват стрии. Гръдните зърна стават по-големи, по-високи и по-чувствителни. Ареолите се увеличават значително и се пигментират повече – стават тъмни (дължи се на влиянието на хормоните). Всички тези промени са подготовка за кърмене.


2. Колко дни след раждането ще мога да започна с кърменето?

След раждането (обикновено през първие 1 до 3 дни) гърдите започват да секретират коластра, която е тъмна, гъста жълтеникава течност (първото мляко) и в сравнение с майчиното мляко съдържа повече минерали и протеини, по-малко захар и мазнини. Секрецията продължава до 5 дни, като постепенно се превръща в мляко за около 4 седмици.  Веднага след раждането млечните жлези се намират в готовност за функциониране. Тази готовност е постигната под влиянието на плацентарните хормони по време на бременността. Млечните жлези започват да функционират на третия – четвъртия ден след раждането, понякога по-рано или по-късно. Те набъбват, увеличават се и кожата им изпъква. Това предизвиква напрежение и болезненост, обаче тези неприятни явления изчезват до два-три дни, след което започва редовното продуциране и отделяне на млякото.

 

Препоръчва се закърмяне на новороденото възможно най-рано, както и редовно изпразване на гърдата (изцеждане на останалото в гърдата мляко, тъй като бебето не може да избозае всичко). Отделянето на истинското мляко става под въздействието на хормона пролактин, който се отделя в кръвта още в първите дни след раждането, след като концентрацията на естрогените и прогестерона спадне.

 

3. Трябва ли да си правя масажи на гърдите по време на бременност?

Често на бременните се препоръчват масажи на гръдните жлези, за да се развие жлезистият паренхим и да се изтеглят гръдните зърна при плоски или вдлъбнати такива.Обаче, съществува рефлексна връзка между гръдните зърна и маточната мсукулатура, поради това изтеглянето на зърната може да повиши маточната активност. Затова профилактика на рагадите на гръдните зърна и подготовката им за кърмене трябва да започнат едва към края на бременността, когато появата на нежелани маточни контракции няма да има толкова неблагоприятни последици.

 

4. Важно ли е редовното кърмене ?

Да. Интензитетът и продължителността на лактацията се контролират до голяма степен от повтарящото се механично дразнене на гръдното зърно при кърмене. Докато лактогенезата е предимно хормонален процес, то галактопоезата – т.е. поддържането на лактацията през целия период на кърмене е свързано с рефлекса сукане. С други думи млечното отделяне е рефлекс, който започва със сукането, а то стимулира хипофизата да отделя окситоцин (окситоцинът стимулира изтласкването на млякото от млечната жлеза). Освен за стимулирането на произвеждане на кърма, редовното кърмене на новороденото е профилактика срещу уплътнени, напрегнати гърди и развитието на възпаление на гръдната жлеза в пуерпериума.

 

5. Може ли възпалителен процес от едната гърда да премине към другата?

За съжаление, да и отговорът се крие в анатомичните особености на гръдните жлези и по-точно лимфната структура на гърдата. Повърхностната лимфна мрежа от едната страна анастомозира с лимфната мрежа от другата. С това се обяснява преминаването понякога на възпалителния процес от едната млечна жлеза в другата. Възпалението на гръдните жлези се нарича мастит и е нерядко усложнения в послеродовия период. За мастит може да се говори тогава, когато към застоя на млякото в млечната жлеза се присъедини и инфекция. Получава се при жени неспазващи съответните хигиенни изисквания и редовното кърмене на новородените.