Тъй като повишаването на кръвното налягане повлиява кръвотока през плацентата, наблюдаващият лекар провежда ултразвукови изследвания, чрез които се проследява развитието на плода и количеството на околоплодната течност. Прави се и доплерово изследване на кръвоснабдяването, което показва дали плодът получава достатъчно кислород и отговаря на въпроси за по-забавеното му развитие.

 

В урината на майката се търси протеин с цел идентифициране на съществуваща прееклампсия и поставяне на диференциална диагноза. След провеждане на тези изследвания и поставяне на точна диагноза, лекарят преценява какви стъпки трябва да бъдат предприети в зависимост от стойностите на кръвното налягане, състоянието на плода и гестационната седмица. Когато стойностите на кръвното налягане са високи, бъдещата майка може да бъде насочена към висококвалифициран специалист по рискова бременност.


 

Когато кръвното налягане не е силно повишено, бременната може да бъде хоспитализирана за няколко дни само за наблюдение. Ако всичко протича нормално е достатъчно след това тя да бъде поставена под амбулаторно наблюдение и да си осигурява много почивка. Посещенията при наблюдаващия лекар трябва да бъдат чести и редовни. Продължава мониторингът над кръвното налягане и следенето за белтък в урината. Кръвното налягане трябва да бъде измервано и у дома. Биофизичните профили могат да бъдат назначавани през една или две седмици, евентуално заедно с нестресов тест. Последният представлява измерване на сърдечната честота на плода в покой и при вътреутробни движения. Ултразвуковите изследвания се правят на всеки три седмици за мониториране на растежа. Майката трябва да отчита движенията на плода. Това дава добра оценка за развитието му между лабораторните изследвания, като всяко понижение на физическата му активност е повод за посещение при наблюдаващия лекар.

NEWS_MORE_BOX

 

Ако бременната развие прееклампсия, която се проявява с подуване, внезапно покачване на теглото, постоянно и/или силно главоболие, промени в зрението, гадене и повръщане или получи симптоми на плацентална абрупция (вагинално кървене, маточни болки), тя трябва да бъде приета незабавно от лекаря или в болнично отделение. В някои случаи може да бъде показано индуциране на раждането.

 

Ако кръвното налягане е по-високо от 160/110, бременната бива хоспитализирана и започва да приема антихипертензивни медикаменти. Хоспитализацията продължава до раждането. Ако бременността не е достигнала 34-та седмица, на бременната се дават кортикостероиди, които ускоряват развитието на белите дробове на плода.

 

Ако състоянието се влошава прогресивно или плодът не се развива правилно, може да бъде наложително индуциране на раждането или провеждане на цезарово сечение, в зависимост от ситуацията. Това са последни средства на избор, които се отлагат възможно най-дълго, за да се даде на плода максимално време за развитие и най-голям шанс за оцеляване.