Гестационният диабет представлява всяко нарушение във въглехидратния толеранс, което възниква и се диагностицира за първи път през настоящата бременност. 


Рисковите фактори за развитие на гестационен диабет са BMI (body mass index – индекс на телесната маса) над 30, предишно раждане на плод с телесна маса над 4,5кг и фамилна история за захарен диабет


При всяка бременност след 20-тата гестационна седмица, когато плацентата е напълно развита и плацентарните хормони достигат своето оптимално плазмено ниво, се използва скрининг за гестационен диабет.



Приемат се 75 грама глюкоза и се измерва нивото на кръвната захар след два часа. При резултат над 7,8 ммол/л диагнозата е гестационен диабет. Друг начин за поставяне на диагнозата е двукратно измерване на кръвната глюкоза над 5,6ммол/л на гладно. 


Гестационният диабет е комплексен синдром с различна метаболитна изява при всяка бременна жена. Във втората половина на бременността под влиянието на плацентарните хормони настъпва инсулинова резистентност. Това означава, че тъканите стават по-нечувстителни към инсулина и кръвната глюкоза се увеличава.


Нарушенията в майчиния метаболизъм водят и до нарушения във феталния метаболизъм. Майчината хипергликемия обуславя фетална хипергликемия и фетална хиперинсулинемия


Двете състояния в плода са причина за развитие на фетална макрозомия (увеличена телесна маса). Увеличават се и вътрешните органи като сърцето, черния дроб и слезката (далака). Изостават в своето развитие мозъчните структури. 


Увеличава се честота на вродените малформации. Най-честата аномалия е синдром на каудална дистрофия с промени в гръбначния стълб, костите на долните крайници и таза и уро-гениталните органи. 


Други по-чести малформации са дефекти на сърдечната преграда, сърдечни пороци, дефекти в развитието на централанта нервна система. 


За да се преодолее феталната хипергликемия, профилактично се прилага инсулиново лечение. Най-често се използва бързодействащ инсулин, който се прилага преди хранене, като количеството му се определя от вида на храната. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Диетолечението също води до положителни резултати. От храната се изключват простите захари и се добавят храни, богати на фибри като плодовете и зеленчуците. 


Приемът на храна не бива да става по-късно от 30 минути след поставянето на инсулина. Храната се разпределя на три основни хранения с две междинни закуски като купичка ядки например. 


Общият дневен калораж при бременна с нормално телесно тегло и гестационен диабет би трябвало да е около 2400ккал, а за жени с наднормено – 1800-2000 ккал. Калориите трябва да бъдат разпределени така, че 45% да идват от въглехидрати (150 г захари), 25% от белтъци (100 г протеини) и 30% мазнини (20 г). 


Контролът на гестационния диабет е от изключително значение. Мониторира се кръвната захар, проследява се глюкозурията и ацетонурията (отделянето на кетонни тела чрез урината) в домашна обстановка. 


Когато гестационният диабет е диагностициран във втората половина на бременността е много трудно да се отдиференцира дали се касае за гестационен диабет или за истински инсулинозависим диабет. 


В такива случаи уточняването се извършва след раждането През шестата седмица след раждането се извършва орален глюкозо-толерантен тест със 75 грама декстроза. При завишени стойности на кръвната захар диагнозата е захарен диабет.