Бременността е физиологичен период от живота на жената, за чието начало се приема първият ден на последната менструация. Установено е, че нормалната продължителност на бременността е 280 дни, които условно могат да се разделят на 40 гестационни седмици (г.с.) или 10 акушерски месеца. Гестационните седмици от своя страна се разделят в три триместъра:

  • Първи триместър – периодът от първия ден на последната менструация до края на 13 г. с.;
  • Втори триместър – периодът от началото на 14 г.с. до последния ден на 27 г. с.;
  • Трети триместър – периодът от началото на 28 г.с. до края на 40 г. с.

Генитално кървене е установено сред една на всеки четири бременни жени в определен период от тяхната бременност. С термина генитално кървене през втората половина на бременността се означава всяко кървене, което е настъпило след 24 гестационна седмица, т.е. по време на късен втори и през целия трети триместър.

 


Кървене, което се проявява през първи триместър на бременността, много често е израз на заплашващ или комплетен аборт, извънматочна бременност или гроздовидна бременност. Изключение от тези патологични състояния е имплантационното кървене, което настъпва около периода на имплантация (нидация) на бластулата в ендометриума на матката, т.е. 8-12 дни след периода на оплождане.

 

Причините, които могат да доведат до кръвотечение през втората половина на бременността, могат да се разделят в две големи групи: причини, свързани с бременността и такива, които не са свързани с нея. Към несвързаните с бременността причини се отнасят:

  • Възпалителни заболявания – вагинит, цервицит, ендометрит, тазово-възпалителна болест и др.;
  • Полово преносими болести – гонорея, хламидиална инфекция, трихомониаза и др. Сексуално-трансмисивните заболявания се проявяват още с нехарактерно вагинално течение, тазова болка, дисурия, диспареуния;
  • Ектопия на маточната шийка – т.нар. “раничка” на маточната шийка. При ерозия на цервикса се наблюдава разрастване на еднослойния цилиндричен епител в областта на ендоцервикса и преминаването му в зоната на екзоцервикса. Често се среща сред бременни поради колебанията в нивата на половите хормони;
  • Цервикални или ендометриални полипи;
  • Доброкачествени, напр. маточни фиброиди, и злокачествени образувания, напр. карцином на маточната шийка, ендометриален кацином и др.

Състоянията, свързани с бременността, които могат да доведат до генитално кървене през втората половина на бременността, са placenta praevia, отлепване на плацентата (abruptio placentae) и vasa praevia. Тези състояние застрашават както живота на майката, така и живота на плода, поради което при диагностицирането им е нужно стриктно проследяване и бърза реакция при развитие на усложнения.

 

С термина рlacenta praevia се означава ниско прикрепената плацента, в областта на долния утериенен сегмент, която в различна степен оказва трудност при придвижването на плода по време на раждане. Различават се няколко степени на плацента превия: ниско прикрепена плацента, при която плацентата се разполага на 2 см от вътрешния цервикален канал; тотална, която изцяло покрива цервикалния отвор; парциална, покриваща отчасти цервикални отвор; маргинална, разположена в близост до отвора на маточната шийка.

 

Диагностицирането на плацента превия става с помоща на трансвагинална или трансабдоминална сонография при наличие на безболково кървене във втората половина на бременността. В зависимост от обилността на кървенето се препоръчва bed rest и ограничаване на половите контакти при ниско прикрепената плацента.

 

При тежко шоково кървене се прави обемно заместване, като предварително се изследва кръвната група и коагулационна статус на родилката. Раждането е препоръчително да се извърши чрез Цезарово сечение през 37-38 г. с., като предварително е изпълнена кортикостероидна профилактика. При много тежко кървене, застрашаващо живота на родилката, което не може да се овладее, се преминава към хистеректомия.

 

Abruptio placentae представлява пълно или частично отлепване на плацентата от мястото ѝ на прикрепване. Матката е с повишен тонус, болезнена. Различават се лека, средно тежка и тежка форма на отлепване на плацентата. Като усложнение на отлепената плацента може да възникне дисеминирана интравазална коагулопатия, шок, повишен риск от смъртност на майката и плода. Най-тежко усложнение е т.нар. матка на Кувелер -  матката е силно хипертонична и може да настъпи интраутеринна смърт на плода. При abruptio placentae се налага раждане чрез Цезарово сечение.

 

Vasa previa е рядко и тежко усложнение на бременността, при което съдовете на пъпната връв се разполагат в близост до вътрешния цервикален отвор. Тъй като съдовете не са защитени, рискът от руптура е повишен.

 

Кървенето през втората половина на бременността крие сериозни рискове, поради което появата му изисква незабавна лекарска  намеса.