Обикновеният херпес се дели на два типаherpes simplex 1 и 2. Вторият тип херпесен вирус засяга основно гениталната област (половите органи) в до 80% от случаите и в едва 20% се изолира от устните.

 

Симптомите се изразяват в усещане за болка, зачервяване, смъдене, мравучкане и оток на засегната кожа. Изявата му засяга областта на половите органи. До няколко дни се появява и характерният обрив – мехурчета, изпълнени с бистро съдържимо и разположени сравнително нагъсто. Обривът се съпровожда с чувство на силно парене в засегнатата област и сърбеж.



През последните години честотата на инфекцията се увеличава значително в световен мащаб. Според проучвания на различни клиники в САЩ при 30-50% от населението се откриват налични антитела срещу втори тип херпесен вирус. Веднъж заразен, човек остава носител на вируса за цял живот. Възможно е след заразяването инфекцията да остане латентна за дълги периоди. В латентния период вирусът остава скрит, разположен в нервните ганглии, докато определен фактор не провокира активирането му. Такива фактори са отслабване на имунната система, продължително излагане на слънце, боледуване и др.

 

Между 75% и 90% от инфектираните с herpes simplex тип 2 лица не знаят, че са носители на инфекцията. Най-често инфекцията се предава по време на субклиничното (с проява на нехарактерни слабо изразени симптоми) реактивиране при лица, които не знаят, че са заразени. Най-новите данни показват, че всъщност всички серопозитивни за herpes simplex тип 2 лица имат вирусологично активна инфекция с отделяне от лигавицата на половите органи.

 

Първичната херпесната инфекция е особена опасна и може да бъде фатална за новородените и плода по време на бременността. Първична е инфекцията, при самото заразяване с херпесния вирус. Всяка следваща изява на херпесния вирус се определя като вторична инфекция. Тогава за разлика от първата среща с вируса имунната система вече разполага с антитела срещу херпеса, което повлиява продължителността и силата на рецидива.

 

Смята се, че рискът за плода при вторична инфекция на бременната (тоест бъдещата майка е прекарала първична инфекция преди зачеването) е минимален, поради наличните антитела след първата среща с вируса.

 

Инфекцията с herpes simplex тип 2 може да бъде предадена по три начина от майката на плода или новороденото – чрез плацентата в до 5% от случаите; по време на раждането – в до 85% от случаите и в до 10% след раждането.

 

От статистиката става ясно, че основно случаите на заразяване са по време на вагинално раждане. Тогава рискът за инфектиране на плода настъпва след пукане на околоплодния мехур (възходяща инфекция) или при преминаване на плода през влагалището по време на раждането. Рискът от заразяване на плода в голяма степен зависи от това дали херпесната инфекция е първична или вторична (рецидив). Първичната инфекция създава голям риск за заразяване на новороденото (до 50%), а рецидивната инфекция едва 4-5%. Данните за САЩ сочат, че рискът от заразяване на новороденото дете е 1 на 3 000 живи раждания, което прави около 1500 случая на година.

 

Заразяването с херпесния вирус през бременността е свързано със засягане на редица органи на плода, с най-голямо значение от които на мозъка. Засягането на централната нервна система се свързва с висока неонатална смъртност.

 

Ако се установи, че партньорът е носител на инфекцията, а бременната съответно е със серонегативни резултати от изследване за антитела, в тези случаи се препоръчва преустановяване на половите контакти. Статистически изчисленият риск за заразяване при полов контакт достига до 20%.

 

Поведението при първична херпесна инфекция по време на третия триместър на бременността е родоразрешение чрез цезарово сечение, за да се избегне контактът на плода с инфектирания родилен канал. От значение е, че провеждането на цезарово сечение като способ да се избегне контактът на плода с вируса не е ефективен, ако има наличие на спукан околоплоден мехур за повече от 4 часа.

 

Според статистически данни вродената херпесна инфекция е рядко заболяване, което представлява заразяване на плода по време на вътреутробното му развитие – при преминаване на вируса през плацентарното кръвообращение. Този начин на придобиване на заболяването е част от групата на TORCH инфекциите (токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус и херпес симплекс вирус).

 

Освен вродена херпесна инфекция съществува и друга разновидност – неонатален херпес. Разликата се състои в това, че той се придобива по време или около времето на родоразрешаване по естествен път. В този случай плодът има пряк контакт с инфектирания родилен канал на майката. За диагнозата насочва развитието на клинична картина при новороденото след 48-мия час от раждането.


Най-често при новороденото се засягат очите, кожата и устната кухина. В по-нисък процент е вероятността за засягане на мозъка (до 30%), но рискът от смъртен изход е висок.